— Успокой се, Хари.
— Направо ме подлудяваш с въпросите си!
— Добре, добре. Успокой се.
Емоционално нестабилен. Гняв и раздразнителност, добави Норман в бележника си.
— Трябва ли да вдигаш толкова шум?
Норман го погледна учудено.
— Моливът ти. Кънти като Ниагарския водопад.
Норман спря да пише. Трябва да е мигрена, или нещо подобно на мигрена. Хари стискаше главата си внимателно, сякаш е направена от стъкло.
— Защо не мога да получа един аспирин, за Бога?
— Известно време бихме искали да се въздържаме от каквито и да е лекарства, за да избегнем евентуални усложнения. Трябва да знаем къде се локализира болката.
— Болката, Норман, се локализира в главата ми. В моята проклета глава! А сега, ще ми дадеш ли един аспирин?
— Барнс каза да не ти давам.
— Барнс тук ли е?
— Тук сме всички.
Хари бавно вдигна глава.
— Но нали трябваше да поемете към повърхността?
— Зная.
— Защо не сте тръгнали?
— Времето се развали и не можаха да изпратят подводниците.
— Трябва да тръгвате. Не бива да оставате тук, Норман.
Появи се Роуз, с кана лимонада. Докато пиеше, Хари не откъсваше поглед от нея.
— И ти ли си още тук?
— Да, доктор Адамс.
— Колко човека останаха долу?
— Девет сме, сър — отвърна Роуз.
— Исусе! — той й подаде чашата. Роуз я напълни отново. — Трябва да тръгвате. Трябва да тръгвате всички.
— Хари — намеси се Норман. — Не можем да тръгнем.
— Трябва да тръгнете.
Норман приседна на отсрещната койка и заразглежда Хари, докато той се наливаше с лимонада. Налице бяха типичните симптоми на шок — възбуда, раздразнителност, нервност, маниакални идеи, необясними страхове за сигурността на другите — всичко това се включваше в характеристиката на жертвите при тежки инциденти, като мащабни пътни или самолетни катастрофи. Вследствие на извънредната ситуация умът започваше да работи на високи обороти, опитвайки се отчаяно да съхрани целостта на вътрешния свят, пред лицето на разпадащата се физическа действителност. Мозъкът изпадаше в нещо като свръхнатоварване, в старанието си да сглоби разпадащата се картина, да върне нещата в обичайната им среда и да възстанови изгубеното равновесие. Ала всъщност крайният резултат бе един объркан период на боксуване на място.
Чието отминаване трябваше да се изчака търпеливо.
Хари допи поредната чаша с лимонада и я подаде.
— Още? — попита Роуз.
— Не, чувствам се добре. И главоболието намаля.
Може би все пак причината ще се окаже дехидратацията9, помисли си Норман. Но защо ли Хари ще е дехидратиран след три часа, прекарани в сферата?
— Хари…
— Я ми кажи нещо, Норман. Изглеждам ли ти променен?
— Не.
— Същия ли съм си?
— Да. Така ми се струва.
— Сигурен ли си? — попита Хари. Той стана и се приближи до огледалото, прикрепено на стената. После се вгледа в лицето си.
— А ти как мислиш че изглеждаш? — попита Норман.
— Не зная. Променен.
— Променен в какво?
— НЕ ЗНАЯ! — той блъсна с юмрук стената. Огледалото затрептя. Хари се върна и отново се отпусна на койката. После въздъхна. — Просто променен.
— Хари…
— Какво?
— Спомняш ли си какво се случи?
— Разбира се.
— Какво се случи?
— Аз влязох вътре.
Норман зачака, но Хари не продължи. Просто седеше, вперил поглед в пода.
— А помниш ли отварянето на вратата?
Хари не отговори.
— Как отвори вратата, Хари?
Хари погледна към Норман.
— Всички трябваше да си тръгнете. Да се върнете на повърхността. Не биваше да оставате тук.
— Как отвори вратата, Хари?
Настъпи продължителна тишина.
— Аз я отворих — той изправи гръб и се подпря на койката. Изглеждаше сякаш се мъчи да си спомни, да разкрие какво е станало.
— И после?
— Влязох вътре.
— И какво се случи вътре?
— Беше красиво…
— Кое беше красиво?
— Пяната — рече Хари. После отново потъна в мълчание, с втрещен поглед.
— Пяната? — подсети го Норман.
— Морето. Пяната. Красиво…
Дали има пред вид светлините? — зачуди се Норман. Рояците от носещи се светулки?
— Кое беше красиво, Хари?
— Няма да ми се подиграваш — каза Хари. — Обещай, че няма да ми се подиграваш.
— Обещавам.
— Мислиш ли, че съм си същия?
— Да, мисля.
— И не ме намираш за променен?
— Не. Доколкото виждам. А ти мислиш ли, че си променен?
— Не зная. Може би. Аз… няма значение.
— Случи ли ти се нещо в сферата, което да те промени?
— Нищо не разбираш за сферата.
— Тогава обясни ми — подкани го Норман.
— Нищо не се случи в сферата.
— Ти прекара вътре три часа…