— Нищо не се случи. Нищо никога не се случва в сферата. В нея винаги всичко е същото.
— Кое е същото винаги? Пяната?
— Пяната винаги е различна. Сферата винаги е същата.
— Не разбирам — рече Норман.
— Знаех си, че няма да разбереш — отвърна Хари. Той поклати глава. — Какво да направя?
— Разкажи ми малко повече.
— Няма нищо повече за разказване.
— Тогава разкажи ми всичко отначало.
— Няма да помогне — рече Хари. — Как мислиш, ще си тръгнете ли скоро?
— Барнс смята, че няма да стане до няколко дни.
— Мисля, че трябва да поемете незабавно. Поговори с другите. Убеди ги. Накарай ги да си тръгнат.
— Защо, Хари?
— Не мога да… не зная.
Хари разтърка очи и се излегна в койката.
— Простете ми, — рече той, — но съм много изморен. Може би ще продължим разговора си някой друг път. Поговори с другите, Норман. Накарай ги да си тръгнат. Да се остане тук е… опасно.
Той затвори очи.
ПРОМЕНИ
— Той спи — каза Норман на останалите. — В шок е. Объркан е, но иначе не ми изглежда увреден.
— Какво ти каза, — попита Тед, — за онова, което му се е случило вътре?
— Доста е объркан, — повтори Норман, — но се възстановява. В началото, след като го открихме, дори не помнеше как се казва. А сега помни. Спомни си името ми, спомни си къде се намира. Помни че е влизал в сферата. Мисля, че помни и какво се е случило вътре. Само че не иска да ни каже.
— Страхотно — рече Тед.
— Спомена нещо за море и пяна. Но не съм наясно, какво разбира под тези понятия.
— Погледнете навън — каза Тина и посочи илюминаторите.
Първото впечатление на Норман беше за светлини — хиляди светлини, изпълнили мрака на океана — а първоначалната му реакция бе на ужас — той помисли, че срещу тях се носят светлините от сферата. Но почти веднага забеляза, че всяка светлина има очертания, които се движат, гърчат се.
Всички опряха лица в илюминаторите.
— Калмари — рече накрая Бет. — Биолуминисцентни калмари.
— Хиляди.
— Повече — каза тя. — Предполагам, че около станцията има поне половин милион екземпляра.
— Красиво е.
— Изненадващо голям по размери пасаж — отбеляза Тед.
— Внушителен, но не изненадващ — поправи го Бет. — Океанът е много по-плодороден от сушата. Той е люлката на живота, място където за пръв път възниква съперничеството между видовете. Една от проявите на съперничество е да създаваш многобройно потомство и тя е характерна за повечето морски обитатели. Свикнали сме да мислим, че първите морски животни, излезли на сушата, представляват ново стъпало в еволюцията. Но истината е, че тези същества просто са били прогонени от океана. Опитвали са се да се измъкнат от междувидовата борба. Представете си, тези първи риби-амфибии, които изпълзяват на брега и виждат пред себе си просторна, безжизнена и лишена от съперници суша. Вероятно им е изглеждала много примамлива…
Бет неочаквано прекъсна лекцията и се обърна към Барнс:
— Бързо, къде държите мрежите за лов на образци?
— Не искам да излизаш навън.
— Налага се — отвърна Бет. — Тези калмари имат по шест пипала.
— И какво?
— Непознат за науката феномен — калмари с шест пипала. Трябва да уловя няколко екземпляра.
Барнс й обясни къде са пособията и Бет излезе. Норман погледна към пасажа с внезапно подновен интерес.
Мекотелите бяха с дължина около четири фута и изглеждаха почти прозрачни. Огромните им очи се виждаха ясно, разположени в предната част на тялото, те излъчваха бледосиньо сияние.
След няколко минути Бет се появи отвън, навлезе в пасажа и разгъна мрежата. Няколко от уловените екземпляри яростно я поляха с мастило.
— Хитри дребосъци — отбеляза Тед. — Знаете ли, появата на мастилото при октоподите е доста интересна…
— Какво ще кажете да вечеряме калмари? — попита Роуз.
— По дяволите, не — рече Барнс. — Ако това е някакъв непознат вид, не можем да рискуваме. Последното, което ни липсва в този момент е да се натровим с храна.
— Много разумно — похвали го Тед. — Аз и без това не обичам калмари. Интересен механизъм на движение, но комбиниран с гуменоподобна плът.
В този момент с тихо бръмчене се включи един от мониторите. Пред погледите им, екранът се изпълни с цифри:
000321252526329326293013214261037183016061
8 08213229033005182204261013083016213716040
830 162118220330131 30432000321252526320326
293 013210426103718301606180821322903300518
220 426101308301623711604083016211822033013
1304320003212525263203262932104261037183016
06180821 322903300518 2204261013 0830162137
160408301621182203301131 304320003212525263
2033262930132104261037183016061808213229033
0051822 04261013083016213716040830162118220