Выбрать главу

— Той е прав — потвърди Тина.

— Фантастично — каза Барнс. — Направо невероятно, как успя да го забележиш?

Тед почука нетърпеливо с пръсти по пулта.

— Елементарно, скъпи ми Барнс — отвърна Хари. — Това е най-лесната част. А най-трудната е — какво означава това?

— Сигурно е някакво послание — намеси се Тед.

— Възможно е да е послание — поправи го Хари. — Би могло да е компютърен импулс, като резултат от програмна грешка или повреда в хардуера. Представете си, че прекараме дълги часове в опити да го разшифроваме, за да попаднем накрая на нещо от типа на: „Произведено от АКМЕ Компютър систъмс, Силикон Вели“.

— Ами… — поде Тед.

— Най-вероятно е тази серия от числа наистина да се е зародила в компютъра — продължаваше Хари. — Но все пак, позволете ми да опитам.

Тина разпечата данните от екрана.

— Аз също бих искал да опитам — побърза да добави Тед.

— Разбира се, доктор Филдинг — кимна Тина и направи втора разпечатка.

— Ако това е послание, — разсъждаваше на глас Хари, — вероятно е използван прост заместващ код. Ще се справим по-бързо, ако разполагаме с декодираща програма. Някои от вас може ли да програмира тази машинария?

Всички поклатиха глави.

— Ти не можеш ли? — попита Барнс.

— Не. Предполагам, че няма никакъв начин да изпратим посланието на повърхността? Компютрите в Управлението за Национална Сигурност във Вашингтон ще му видят сметката за петнадесет секунди.

Барнс сви рамене.

— Нямаме връзка. Безсмислено е дори да закачим комуникационен кабел на балон. Последните съобщения бяха за четирийсет футови вълни. Кабелът ще се скъса като конец.

— Значи сме изолирани?

— Изолирани сме.

— Е, остава ни добрият стар молив и късчето хартия. Винаги съм казвал, че традиционните средства са най-добрите — особено, когато не ни остава нищо друго. — И той излезе от стаята.

— Изглежда в добро настроение — отбеляза Барнс.

— Бих казал, в много добро — кимна Норман.

— Може би прекалено добро — сподели Тед. — Малко вманиачено?

— Не — възрази Норман. — Просто е в добро настроение.

— Да го оставим на мира — изсумтя Барнс. — Може би така ще успее да разшифрова посланието.

— Аз също ще опитам — напомни им Тед.

— Чудесно — рече Барнс. — Опитай и ти.

ТЕД

— Послушай ме, с Хари нещо не е наред — Тед крачеше напред-назад из каютата и поглеждаше Норман. — Хари е маниакален и недооценява нещата. Някои очевидни неща.

— Какво например?

— Ами например факта, че е невъзможно съобщението да е случаен сигнал от компютъра.

— Откъде знаеш? — попита Норман.

— Процесорът — рече Тед. — Процесорът е 68090, което означава, че подобни случайни импулси ще бъдат в хекс.

— Какво е хекс?

— Има много и различни начини да бъдат изразени числата — заобяснява Тед. — Чипът 68090 използва шестнайсетично представяне, наричано „хексадецимално“. Хексът е коренно различен от обикновената десетична система. И изглежда така.

— Но в посланието числата бяха от едно до девет — каза Норман.

— Точно това исках да кажа — кимна Тед. — Значи не се е породило в компютъра. Склонен съм да вярвам, че идва от сферата. Освен това, Хари е убеден, че става дума за заместващ код, докато аз мисля, че е използвано директно визуално представяне.

— Искаш да кажеш картина?

— Да — кимна Тед. — И според мен, тази картина изобразява самото същество! — той затършува за лист хартия. — Започнах с това.

0011101011100011100111010100000 1111010111101

111101001101011 101001011010111

100101111110100 000110110010100010101100000

100100011010100010000101000111 01000

10000111101010001011010 00100010000

1110010101001010101010101

1000100011010100001100000

001101010001010101010 00101000000000000

11110101010100000 100000001010 100010

1111000 110000000011100000

101010000 000111010101010 11010101000

1111110000000000

0111011010100001011111111010 1010001101

101110010101 0101010101111 01011101

1011101010 10101011110101 10101010

111110111110111111 1010101010101 0100010111111110

0001010100000000000101010 0000000110101

— И така, тук изобразих посланието в двоична система — каза Тед. — Вече можеш ясно да различиш заложеното изображение, нали?

— Не бих казал — отвърна Норман.

— Във всеки случай, то е загатнато — настояваше Тед. — Повярвай ми, години наред съм разглеждал всякакви картини на планети и вече имам опит в подобни неща. И така, следващата стъпка, която предприех бе, да се върна към оригиналното послание и да запълня интервалите. И получих това.

..00032125252632..032629..301321..04261037..18..3016..061.

.8082132..29033005..1822..04261013..0830162137..604..083016.