— Хари.
— Чувствам се добре — по-добре от преди, честна дума, възвърнах си предишната енергия, главоболието изчезна и дори за известно време помнех какво се случи в сферата. Но с течение на времето тези спомени започнаха да избледняват. Забелязал ли си как избледняват сънищата? Спомняш си всичко като се събудиш, а след един час са отлетели. Нали?
— Хари.
— Спомням си, че беше чудесно и много красиво. Имаше някакви светлини, кръжащи светлини. И това е всичко.
— Как отвори вратата?
— А, това ли? Беше страхотна идея, помня че сам стигнах до нея и че знаех какво точно трябва да направя.
— И какво направи?
— Сигурен съм, че пак ще си спомня.
— Не помниш как отвори вратата?
— Не. Помня само това внезапно прозрение, увереността как да го направя. Но подробностите съм забравил. Защо, някой друг ли иска да влезе? Сигурно Тед.
— Уверен съм, че Тед гори от желание да опита…
— Не мисля, че идеята е добра. Честно казано, Тед не бива да го прави. Представяш ли си, колко досаден ще бъде с неговите безкрайни речи, когато излезе. „Аз посетих извънземната сфера“ от Тед Филдинг. Никога няма да чуем края.
Той се изкикоти.
Тед е прав, помисли си Норман. Наистина има нещо маниакално в поведението му. Имаше някаква особена припряност и приповдигнатост в държанието на Хари. Изчезнал бе предишният флегматичен сарказъм, заменен от открит, жизнерадостен и прибързан маниер. Усещаше се известно насмешливо равнодушие, преместване на тежестта от онова, което е важно. Беше казал, че не ще може да дешифрира кода. Беше казал, че не помни какво се е случило в сферата и как я е отворил. И всичко това изглежда нямаше значение за него.
— Хари, когато те открихме край сферата, изглеждаше разтревожен.
— Така ли? Имах непоносимо главоболие, това помня добре.
— Непрестанно повтаряше, че трябва да се върнем на повърхността.
— Повтарях ли го?
— Да. Защо беше това?
— Един Господ знае. Бях объркан.
— Освен това каза, че било опасно да оставаме тук.
Хари се усмихна.
— Норман, не бива да го приемаш толкова на сериозно. Тогава не знаех дали ще влизам или съм излязъл от сферата.
— Хари, трябва да си спомниш всичко. Ще ми кажеш ли, ако си възвърнеш паметта?
— Разбира се, Норман. Абсолютно. Можеш да разчиташ на мен, веднага ще ти съобщя.
ЛАБОРАТОРИЯТА
— Не — каза Бет. — В това няма никакъв смисъл. Първо на първо, в районите, където рибата не се е срещала с човека, тя не му обръща никакво внимание, освен ако не е била обект на лов. Водолазите не се занимаваха с риболов. Второ, дори и водолазите да са разбърквали повърхностния слой, то с това са вдигали във водата хранителни вещества и биха привлекли местните обитатели. Трето, не са малко онези морски животни, които се привличат от електрически ток. Тогава скаридите би трябвало да се появят тук докато мрежата беше включена. А не сега, когато токът е спрян.
Тя разглеждаше скаридите под един микроскоп с ниска разделителна способност.
— Как ти изглежда той?
— Хари?
— Да.
— Не зная.
— Добре ли е?
— Не зная. Струва ми се.
Без да откъсва очи от лещите, тя попита:
— Спомена ли нещо за това, което се е случило в сферата?
— Още не.
Тя нагласи микроскопа и поклати глава.
— Проклета да съм.
— Какво има? — попита Хари.
— Допълнителна дорзална пластина.
— Което означава?
— Още един нов вид.
— Scaridus bethus? — попита той. — Май тук долу откритията те засипват, Бет?
— Хм… знаеш ли, проверих и коралите, защото ми се стори, че имат странни радиални окраски. Те също са от нов вид.
— Голяма новина, Бет.
Тя се обърна и го погледна.
— Не. Не е голяма. Странна е — Бет включи локалното осветление и се зае да дисецира една от скаридите със скалпела. — Така си и знаех.
— Какво има?
— Норман, — каза тя, — дни наред не видяхме и една морска живинка тук долу. А сега, изведнъж за няколко часа открихме три нови вида! Това не е нормално.
— Не знаем какво е нормално на хиляда фута дълбочина.
— Казвам ти. Не е нормално.
— Но, Бет, нали сама призна, че преди не си забелязала коралите? А калмарите и скаридите — не биха ли могли да мигрират и просто да преминават през този район? Барнс каза, че не разполагат с опитни специалисти, прекарали дълго време на морското дъно. Може би подобни миграции са нещо обичайно, но ние просто не знаем за тях?
— Не мисля — поклати глава Бет. — Когато излязох на лов за скариди, почувствах, че поведението им е атипично. Първо, бяха прекалено близко. На дъното, скаридите поддържат определена дистанция по между си, приблизително четири фута. А тези бяха на куп. В добавка, движеха се така, сякаш се хранят, но тук няма никаква храна.