Выбрать главу

101----10010-10110-100----11010-1010-1101-1000-11110--10000

Норман впери изненадан поглед в екрана.

За разлика от него, Хари пляскаше радостно с ръце.

— Великолепно — възкликна той. — Това страшно много ще ни помогне.

— Така ли?

— Разбира се. Сега вече разполагаме с възможност да се борим.

— Искаш да кажеш — да разшифроваме кода.

— Да, точно така.

— Защо?

— Спомняш ли си първото числено послание? Съвсем същото е като това.

— Нима?

— Разбира се — кимна Хари. — Само че е в двоичен код.

— Двоичен — кимна Тед и сръга Норман. — Нали ти казах, че двоичният код е много важен?

— По-важно е, че разполагаме с точното разстояние между отделните буквени символи.

— Ето копието на първото послание — рече Тина и им подаде разпечатката.

00032125252632 032629 301321 04261037 18 3016 06180821

32 29033005 1822 04261013 0830162137 1604 08301621 1822 0

33013130432

— Добре — кимна Хари. — Сега вече разбирате къде е проблемът. Ето вижте тази дума — нула-нула-нула-три-две-едно и така нататък. Въпросът е, как да разделя думата на отделни букви? Не можех да го реша, но сега вече знам отговора.

— И как?

— Ами, очевидно така — три, двадесет и едно, двадесет и пет, двадесет и пет…

Норман не разбираше нищо.

— Но откъде знаеш, че е така?

— Виж — рече нетърпеливо Хари. — Много е просто, Норман. Това е спирала, която се разчита отвътре навън. Само че числата тук са в…

Внезапно екранът се промени.

----------------------32--04--13--13--30--03--22

¦

16---30--18--37--10--26--04--21---13 18

¦ ¦ ¦

06 08--04--16--37--21--16--30 30 21

¦ ¦ ¦ ¦ ¦

18 30 06--16--30--18--37 08 29 16

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦

08 16 18 32--26--25 10 13 26 30

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦

21 21 08 03 00 25 26 10 03 08

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦

32 18 21 26 03--21 04 26 32 04

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦

29 22 32 29--30--13--21 04 26 16

¦ ¦ ¦ ¦ ¦ ¦

03 03 29--03--30--05--18--22 25 37

¦ ¦ ¦ ¦

30 30--13--13--04--32--03--21---25 21

¦ ¦

05---18---22---04--26---10--13--08--30---16

— Сега по-ясно ли е?

Норман сбърчи чело.

— Виж, съвсем същото е — настояваше Хари. Виждаш ли? От центъра навън. Нула-нула-нула-три-двадесет и едно — двадесет и пет — двадесет и пет… То изобразява спирала, която се разширява от центъра навън.

— То?

— Може би изразява съжаленията си за онова, което сполетя Едмъндс — рече Хари.

— Защо го каза? — попита го Норман и впери поглед в него.

— Защото то очевидно се опитва да общува с нас — отвърна Хари. — Чрез най-различни способи.

— Кой е то?

— То, — обясни Хари, — може да не е кой.

Екранът се изчисти и след това се появи ново изображение. Този път цифрите бяха подредени кръгообразно, отново под формата на спирала.

— Ето — посочи Хари. — Съвсем ясно е.

— А откъде идва?

— Очевидно от кораба.

— Но ние не сме свързани с кораба. Как тогава включва компютъра и отпечатва това?

— Не знаем.

— Ами не трябва ли да знаем? — намеси се Бет.

— Не е необходимо — отбеляза Тед.

— Тогава защо да не опитаме да разберем?

— Няма смисъл. Виждаш ли, ако науката е достатъчно напреднала, за наивния наблюдател тя би изглеждала като магия. В това няма съмнение. Да вземем за пример някой от известните учени на миналото — Аристотел, Леонардо да Винчи, дори Исак Нютон. Покажете им най-обикновен цветен телевизор „Сони“ и те ще побягнат с писъци, убедени че става дума за магьосничество. Никой от тях няма да разбере какво вижда пред себе си.

— По-важното е, — добави Тед, — че няма никакъв начин да му обясним. Или поне това няма да е никак лесно. С други думи, Исак Нютон не би могъл да осмисли принципа на телевизията, ако преди това не е изучавал физика в продължение на няколко години. Необходимо ще му е да изучи всички предхождащи закономерности и открития — електромагнетизма, физиката на вълните и микрочастиците. Всички тези понятия ще са съвършено нови за него — един нов възглед за природата. А през това време телевизията ще си остава магия. Докато за нас е ежедневие. Тя е само телевизия и нищо повече.

— Искаш да кажеш, че се намираме в положението на Исак Нютон?

Тед сви рамене.

— Получаваме съобщение без да разбираме по какъв начин достига до нас.

— И не би трябвало да си дадем труда да узнаем.

— Струва ми се, — отвърна Тед, — най-добре да приемем, че не ще бъдем в състояние да разберем този начин.