Норман остана изненадан от увлечението, с което те се впуснаха в спора, забравяйки трагедията, на която преди малко са били свидетели. Те са интелектуалци, помисли си той, и за тях интелектуализирането е един вид защита. Спорове. Идеи. Абстракции. Концепции. Все начини да се скриеш от страха и тъгата, от усещането, че си попаднал в клопка. Норман разбираше добре чувствата им — той също не би имал нищо против да се отърве от собствените си опасения.
Хари разглеждаше намръщено спиралното изображение.
— Може и да не разберем как, но съвсем очевидно е какво то се опитва да направи. Търси начини да се свърже с нас чрез различни изображения. Фактът, че използва спиралата може би е от съществено значение. Може би смята, че ние мислим в спирали. Или пишем в спирали.
— Така е — съгласи се Бет. — Наистина, кой би могъл да каже що за странни същества сме ние?
— Ако наистина се опитва да се свърже с нас, — запита Тед, — защо и ние да не потърсим връзка с него?
— Добро предложение! — Хари щракна с пръсти. След това се наведе над клавиатурата. — Първата стъпка е ясна — заяви той. — Ще изпратим обратно оригиналното послание. Ще започнем с първата група числа, за начало ще вземем двете нули.
— Бих искал да подчертая, — каза Тед, — че предложението да осъществим контакт с извънземните принадлежи на мен.
— За всички ни е ясно, Тед — кимна Барнс.
— Хари? — попита Тед.
— Да, Тед — отвърна Хари. — Не се безпокой, идеята е твоя.
Той седна пред компютъра и написа:
00032125252632
Цифрите излизаха една по една на екрана. Настъпи пауза. Всички се заслушаха напрегнато в бръмченето на въздушните вентилатори и в далечния тътен на дизеловия агрегат. И не откъсваха очи от екрана.
Нищо не се случи.
Внезапно екранът побледня и се появи нова поредица от цифри.
0001132121051808012232
Норман почувства как космите по гърба му настръхват.
Нищо повече от серия числа върху монитора и въпреки това го побиха тръпки. Застанала близо до него, Тина потрепери.
— Той ни отговори.
— Невероятно — изрече Тед.
— Сега ще пробвам с втората група — предложи Хари. Изглеждаше съвсем спокоен, но въпреки това пръстите му не оцелваха нужните клавиши. Необходимо му беше известно време, за да напише:
032629
Отговорът дойде незабавно:
0015260805180810213
— Добре — рече Хари, — изглежда, че вече разполагаме с канал за връзка.
— Да — съгласи се Бет. — Жалко само, че не разбираме какво си казваме.
— Предполагам, че то знае какво казва — подхвърли Тед. — Само ние действаме слепешката.
— Да го помолим да ни обясни.
— Кое е това то, за което непрестанно говорите? — намеси се ядосано Барнс.
Хари въздъхна и нагласи очилата си на носа.
— Мисля, че в това няма никакво съмнение. То, — обясни Хари, — е нещо, което доскоро е обитавало сферата, а сега се намира на свобода. За него говорим.
ЧУДОВИЩЕТО
ТРЕВОГА
Норман се пробуди от мигащите алармени светлини и воя на сирените. Изтърколи се от койката, нахлузи обувките и подгряващия елек и се хвърли към вратата, където се сблъска с Бет. Сирени виеха навсякъде в станцията.
— Какво става? — извика той.
— Не зная!
Лицето й беше бледо и уплашено. Норман се промуши край нея. В цилиндър Б, сред плетеницата от тръби и пултове мигаше предупредителен надпис: ПОВРЕДА В ЖИВОТО-ОБЕЗПЕЧАВАЩАТА СИСТЕМА. Огледа се за Тини Флетчър, но не се виждаше никъде.
Изтича обратно в цилиндър В, като по пътя срещна отново Бет.
— Научи ли нещо? — извика му тя.
— Живото-обезпечаващата система! Къде е Флетчър? Къде е Барнс?
— Не зная! Търся ги!
— Няма никой в Б! — викна й той, докато се катереше по стълбичката към цилиндър Г. Тина и Флетчър бяха там и тракаха трескаво по пултовете. Няколко черни металически капака бяха отместени встрани и зад тях се виждаха кабели и платки с чипове. В отсека мигаха червени светлини.
На всички монитори блестяха надписи: ПОВРЕДА В ЖИВОТО-ОБЕЗПЕЧАВАЩАТА СИСТЕМА.
— Какво става? — извика Норман.
Флетчър му махна с ръка да се разкара.
— Кажи ми!
Той се завъртя и едва сега забеляза седналия в ъгъла Хари, със застинало като на зомби лице, опрял на коляно бележник и молив. Изглеждаше, сякаш не забелязва сирените и мигащите светлини, хвърлящи отблясъци по лицето му.
— Хари!
Хари не отговори и Норман се обърна към двете жени.
— За Бога, ще ми кажете ли какво става? — настоя той.
В този момент сирените замлъкнаха. Всички екрани угаснаха. Настъпи тишина, само някъде отдалеч се чуваше тиха класическа музика.