— Съжалявам за това — рече Тина.
— Фалшива тревога — промърмори Флетчър.
— Исусе Христе — възкликна Норман и се отпусна в едно кресло. После пое дълбоко въздух.
— Заспал ли беше?
Той кимна.
— Съжалявам. Включи се от само себе си.
— Исусе Христе.
— Следващия път, когато се случи, провери персоналния си индикатор — посъветва го Флетчър и посочи окачения на гърдите й индикатор. — Това е първото нещо, което трябва да направиш. Нали виждаш, всички индикатори не показват отклонения.
— Божичко мили!
— Успокой се, Норман — намеси се Хари. — Лош признак е да се побърка психиатъра.
— Аз съм психолог.
— Все същото.
— Нашата компютърна аларма разполага с множество периферни датчици, доктор Норман — рече Тина. — Случва се понякога да се задейства сама. Нищо не можем да направим.
Норман кимна и пое към кухненския отсек в цилиндър Д. За закуска, Роуз беше направила ягодов сладкиш, но никой не беше си взимал след инцидента с Едмъндс. Норман беше сигурен, че сладкишът ще бъде непокътнат, но се ядоса, след като не можа да го открие. Отваряше едно по едно шкафчетата и после хлопваше вратите. Накрая ритна вратата на хладилника.
Успокой се, рече си той. Това беше само една фалшива тревога.
Но все не можеше да се освободи от усещането, че е попаднал в клопка, заклещен в някакви чудовищни железни дробове, докато всичко наоколо бавно се разпада. Най-неприятния момент бе съвещанието с Барнс, след като бяха изпратили тялото на Едмъндс към повърхността.
На Барнс му бе хрумнало, че е настъпил моментът да държи малка реч. Да ги ободри и окуражи.
— Знам, че всички сте подтиснати заради смъртта на Едмъндс, — поде той, — но това, което я сполетя се дължеше на нещастен случай. Вероятно грешката й беше, че реши да излезе навън сред медузите. Каквото и да е, нещастните случаи под водата не са рядко срещано явление, а особено при подобни дълбочинни изследвания.
Заслушан внимателно, Норман си мислеше: Барнс се готви за доклада. За обясненията пред началството.
— В този момент, — продължаваше Барнс, — най-важното е всички да запазите спокойствие. Изминаха шестнадесет часа, откакто започна бурята на повърхността. Преди малко пуснахме нагоре балон с датчици. За съжаление, още преди да получим първите резултати кабелът се скъса, което означава, че вълните на повърхността са над тридесет фута и че бурята бушува с пълна сила. Според спътниковите данни, очакваше се нейната продължителност да не надвишава шейсет часа, следователно, налага се да прекараме още два дни тук. Нищо не можем да направим. Необходимо е само да запазим спокойствие. Не забравяйте, дори да излезем на повърхността, не можем просто да вдигнем люка и да задишаме с пълни гърди. Ще трябва да прекараме цели четири дни в хипербарна камера за декомпресия.
За пръв път Норман чуваше нещо за декомпресия. Значи дори след като се отърват от тези железни дробове, ще трябва да прекарат в други подобни цели четири дни?
— Мислех, че го знаете — рече им Барнс. — Такава е Стандартната Оперативна Процедура за обитаване на среди с изкуствена атмосфера. Можете да останете долу колкото си искате, но щом се върнете, очакват ви четири дни декомпресия. И повярвайте ми — нашата станция ще ви се стори рай в сравнение с декомпресионната камера. Така че, наслаждавайте се, докато можете.
Наслаждавайте се, докато можете, помисли си с горчивина Норман. Майчице мила! Да имаше поне малко ягодов сладкиш. Къде, по дяволите, е Роуз?
Върна се в цилиндър Г.
— Къде е Ливай?
— Не зная — отвърна Тина. — Тук някъде. Може би спи.
— Никой не може да спи след тези сирени — рече Норман.
— Потърси ли я в камбуза?
— От там идвам. А къде е Барнс?
— Отиде на кораба с Тед. Ще поставят още датчици около сферата.
— Казах им, че е загуба на време — рече Хари.
— Значи никой не знае къде е Ливай? — попита Норман.
Флетчър приключи с монтирането на вдигнатите капаци.
— Докторе, — заговори тя, — вие да не сте от онези, които искат непрестанно да знаят кой къде е?
— Не, — поклати глава Норман, — разбира се, че не.
— Тогава какво толкова сте се затъжили за Роуз?
— Исках само да науча какво е станало с ягодовия сладкиш.
— Свърши се — рече бодро Флетчър. — След като двамата с капитана се върнахме от погребалната служба, седнахме и го излапахме целия — тя поклати глава.
— Може би Роуз ще направи още — предположи Хари.
Норман откри Бет в лабораторията — на най-горното ниво на цилиндър Г. Тъкмо когато влизаше, тя погълна една таблетка.
— Какво беше това?
— Валиум. Божичко.
— Откъде го взе.