И така, Хари седял пред компютъра, разсъждавал за спирални послания и изведнъж погледнал към клавиатурата.
— Зачудих се, какво ли би си помислил един чужд разум за нашата клавиатура, тези редове от символи, изрисувани върху механизми, предназначени да бъдат натискани. Колко объркваща гледка за подобно същество! Вижте — рече им той. — Буквите, върху стандартната клавиатура са подредени така — той вдигна бележника.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 0
tab Q W E R T Y U I O P
caps A S D F G H J K L ;
shift Z X C V B N M , . ?
— И тогава си представих, как би изглеждала една спираловидна клавиатура, защото нашият събеседник очевидно предпочита спиралите. Започнах да номерирам клавишите в концентрични кръгове.
Беше ми необходимо известно време, тъй като клавишите не са съвсем точно подредени, но накрая успях — обясни им той. — Вижте, числата се движат по спирала от центъра. G е едно, В е две, Н е три, Y е четири и така на татък. Виждате ли? — той драскаше едно след друго числата.
1 2 3 4 5 612 711 8 9 0
tab Q W E R13 T5 Y4 U10 I O P
caps A S D14 F6 G1 H3 J9 K L ;
shift Z X C15 V7 B2 N8 M , . ?
— И така продължават по спиралата навън, М е шестнадесет, К — седемнадесет и прочие. Ето как в края на краищата разшифровах посланието.
— И какво е посланието, Хари?
Хари ги погледна нерешително.
— Трябва да ви предупредя. Доста е странно.
— Какво искаш да кажеш — странно?
Хари откъсна листче от бележника си и им го подаде. Норман пръв прочете посланието, изписано в четливи, печатни букви:
ЗДРАВЕЙТЕ. КАК СТЕ? АЗ СЪМ ДОБРЕ. КАК СЕ КАЗВАТЕ. АЗ СЕ КАЗВАМ ДЖЕРИ.
ПЪРВИЯТ РАЗГОВОР
— Така — рече накрая Тед. — Да си призная, не това очаквах.
— Изглежда ми съвсем детинско — подхвърли Бет. — Като от някой буквар за първолаци.
— Точно на това ми прилича.
— Може би превода ти е погрешен — каза Барнс.
— Сигурен съм, че не е — защити се Хари.
— Е, тогава този извънземен говори като идиот — отвърна Барнс.
— Съмнявам се да е такъв — отбеляза Тед.
— Естествено ще се съмняваш — ядоса се Барнс. — Един тъп извънземен би подложил на съмнение твоята теория. И все пак, това е възможно, нали? Глупав извънземен. Сигурно и такива има.
— Не мога да повярвам, — възрази Тед, — че същество, което управлява такава съвършена техника е глупаво.
— Значи не си забелязал тъпанарите, дето се носят със суперколи по нашите пътища — сряза го Барнс. — Божичко, след всичките тези мъки: „Как си? Аз съм добре.“ Майчице мила!
— Не мисля, че посланието говори за недостиг на интелигентност, Хал — упрекна го Норман.
— В никакъв случай — подкрепи го Хари. — Всъщност, то е доста умно.
— Слушам ви — рече Барнс.
— Съдържанието му на пръв поглед наистина изглежда детинско — поде Хари. — Но като се замислим, то е доста логично. Прости и ясни думи, дружелюбни и незаплашителни. Необходим е доста здрав разум за да се състави подобно послание. Струва ми се, че той се обръща към нас по начина, по който ние бихме заговорили едно куче. Нали знаете, протягаш ръка, даваш му да те подуши, да свикне с теб.
— Искаш да кажеш, че се отнася с нас като с едно куче? — вдигна вежди Барнс.
Барнс е затънал до гуша в тревогите си, помисли си Норман. Раздразнителен е, защото е уплашен, чувства се не на мястото си. Или може би смята, че превишава правата си.
— Не, Хал — отвърна Тед. — Той започва от най-ниското ниво.
— Е, че е ниско, няма съмнение — съгласи се Барнс. — Божичко, свързваме се с някакво същество от космоса и то заявява, че името му е Джери!