— Да не бързаме със заключенията, Хал.
— Може би си има и фамилия — продължаваше обнадежден Барнс. — Представяте ли си, как ще докладвам в щаба на командването, че член на контактната група е загинал на дълбочинната станция, за да се срещнем с някакво извънземно, на име Джери. Всичко друго, но не и това. Не и Джери — оплакваше се Барнс. — Можем ли да го попитаме?
— Какво да го попитаме? — рече Хари.
— За фамилията.
— Мисля, че сега е по-важно да поговорим за други… — започна Тед.
— Искам да знам пълното му име — настояваше Барнс. — За доклада.
— Правилно — кимна Тед. — Трите имена, чин и сериен номер.
— Първото, което трябва да проверим, — прекъсна ги Хари, — е, дали въобще ще разговаря с нас. Да му подадем отново първата група числа.
Той написа:
00032125252632
Отговорът дойде почти незабавно:
00032125252632
— Добре — кимна Хари. — Джери ни слуша.
Той нанесе няколко бележки на листа и написа нова поредица от числа:
0002921 301321 06131821081422322
— Какво му каза? — запита Бет.
— „Ние сме приятели“ — отвърна Хари.
— Остави приятелствата — намеси се Барнс. — Питай за името.
— Чакай малко. Всяко нещо с времето си.
— Може и да няма фамилия, знаеш ли — подхвърли Тед.
— Откъде да знаем със сигурност, — чудеше се Барнс, — дали името му наистина е Джери?
В този миг дойде отговорът:
0004212232
— Той каза „да“.
— Да, какво? — рече Барнс.
— Само „да“. Да видим, дали ще се съгласи да преминем на букви. По-лесно ще е, отколкото тези цифрени кодове.
— И как ще го накараш да използва букви?
— Ще му покажем, че те имат същия смисъл — обясни Хари.
Той написа:
00032125252632 = ЗДРАВЕЙ
След кратка пауза на екрана блесна:
00032125252632 = ЗДРАВЕЙ
— Май не схвана смисъла — рече Тед.
— Не, не ми изглежда така. Ще опитаме с друга комбинация.
Той написа:
0004212232 = ДА
— Определено не разбира за какво говорим — отбеляза Тед.
— А аз си мислех, че е много умен — каза Барнс.
— Дай му поне малко време — укори го Тед. — В края на краищата, той говори на нашия език, а не обратното.
— Не обратното — повтори замислено Хари. — Добра идея. Да опитаме по обратния начин и да видим, дали ще си направи извода.
Хари написа:
0004212232 = ДА. ДА = 0004212232
Този път настъпи продължителна пауза и всички следяха напрегнато екрана. Но нищо не се случваше.
— Мисли ли?
— Кой знае какво прави?
— Защо не отговаря?
— Дай му време, Хал, моля те.
Най-сетне дойде и отговорът:
ДА = 0004212232 2322124000 = .АД
— Хъм-хъм. Той си мисли, че му показваме огледални изображения.
— Глупаво — отбеляза Барнс. — Знаех си аз.
— И какво ще правим сега?
— Да опитаме с някой по-сложен израз — предложи Хари. — Така ще му подадем повече информация за обработване.
Той написа:
0004212232 = 0004212232, ДА. = ДА.
0004212232 = ДА.
— Силогизъм. Много добре — похвали го Тед.
— Какво? — попита Барнс.
— Логическо предположение — обясни Тед.
Отговорът светна на екрана:
,=,
— Какво, по дяволите, е това? — викна Барнс.
Хари се усмихна.
— Мисля, че той си играе с нас.
— Играе си с нас? Ти наричаш това игра?
— Да — кимна Хари.
— Всъщност, искаш да кажеш, че ни изпитва — изучава поведението ни в стресова ситуация — Барнс присви очи. — Той само се преструва на глупав.
— Може би проверява колко сме интелигентни — рече Тед. — Нищо чудно той да ни мисли за глупави, Хал.
— Не ставай смешен — отвърна Барнс.
— Не — спря ги Хари. — Той се държи като дете, защото иска да бъдем приятели. А когато децата се сприятелят, те си играят. Да опитаме да го заиграем.
Хари седна пред клавиатурата и написа:
= = =
Отговорът дойде незабавно:
,,,
— Хитро — похвали го Хари. — Това момче има акъл.
Той написа бързо:
=,=
Отговорът беше:
7 & 7
— Забавляваш се, нали? — ядоса се Барнс. — Защото въобще не разбирам какво, по дяволите, правиш.
— Той ме разбира чудесно — отбеляза Хари.
— Радвам се, че все някой те разбира.
Хари написа:
РрР
Отговорът беше:
ЗДРАВЕЙ. = 00032125252632
— Добре — рече Хари. — Взе да му доскучава. Играта свърши. Да преминем на чист английски.
Той написа:
ДА.
Отговорът беше:
0004212232
Хари написа:
ЗДРАВЕЙ.
След кратка пауза, на екрана се изписа:
РАДВАМ СЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЯ С ВАС. УДОВОЛСТВИЕТО Е ИЗЦЯЛО МОЕ, УВЕРЯВАМ ВИ.
В каютата цареше гробно мълчание. Никой не проговори.
— Добре — накрая се обади Барнс. — Да се захващаме за работа.
— Колко е възпитан — възхити се Тед. — И дружелюбен.
— Ако не е преструвка.
— Защо пък да се преструва?
— Не бъди наивен — каза Барнс.