Норман също се беше втренчил в редовете на екрана, но мислите му витаеха другаде. Изненадан бе от изразените в посланието чувства. Означаваше ли това, че извънземното е способно на емоции? Най-вероятно не. Надутият и леко демодиран израз навеждаше на мисълта за възприет отвън тон — Джери говореше като герой от исторически романс.
— Е, дами и господа, — обърна се към тях Хари, — за пръв път в човешката история вие сте в пряка връзка с извънземен. Какво бихте желали да го попитате?
— Името — напомни Барнс.
— Стига с това име, Хал.
— Има далеч по-важни въпроси от името — отбеляза Тед.
— Не разбирам, защо да не го попитаме за…
На екрана блесна:
ВИЕ ЛИ СТЕ СЪЩЕСТВОТО ХЕЧО ИН МЕХИКО?
— Божичко, откъде е взел това?
— Може би на кораба има прибори, произведени в Мексико?
— Като какво например?
— Чипове, може би.
ВИЕ ЛИ СТЕ СЪЩЕСТВОТО НАПРАВЕНО В САЩ?
— Тоя хич не чака да му отговорим.
— Защо да е тоя? — попита Бет.
— Стига, Бет.
— Може би Джери е съкратено от Джералдин.
— Не сега, Бет.
ВИЕ ЛИ СТЕ СЪЩЕСТВОТО НАПРАВЕНО В САЩ?
— Отговори му — рече Барнс.
ДА НИЕ СМЕ. КОЙ СИ ТИ?
Продължителна пауза, сетне:
НИЕ СМЕ.
— Ние сме какво? — попита Барнс, загледан в екрана.
— Хал, успокой се.
През това време Хари написа:
НИЕ СМЕ СЪЩЕСТВАТА ОТ САЩ. КОЙ СИ ТИ?
СЪЩЕСТВА = СЪЩЕСТВО?
— Лоша работа — поклати глава Тед. — Как ще го научим на множествено число?
Хари написа:
НЕ.
ВИЕ СТЕ МНОГО СЪЩЕСТВО?
— Разбирам накъде бие. Той мисли, че сме множество части на едно цяло.
— Е, обясни му де.
НЕ. НИЕ СМЕ МНОГО ОТДЕЛНИ СЪЩЕСТВА.
— Я повтори пак — рече Бет.
РАЗБИРАМ. ИМА ЛИ КОНТРОЛНО СЪЩЕСТВО?
Тед избухна в смях.
— Я виж, какво пита!
— Ами какво пита — мърмореше Хари. — Казва ни „отведете ме при вашия водач“. Пита кой дърпа конците.
— Аз дърпам конците — наду се Барнс. — Кажи му го.
Хари написа:
ДА. КОНТРОЛНОТО СЪЩЕСТВО Е КАПИТАН ХАРАЛД БАРНС.
РАЗБИРАМ.
— Името ми е с „о“ — сопна се Барнс. — Харолд, с „о“.
— Искаш ли да го напиша отново?
— Няма значение. Само го попитай, кой е той.
КОЙ СИ ТИ?
АЗ СЪМ ЕДИН.
— Добре — кимна Барнс. — Значи е само един. Попитай го откъде идва.
ОТКЪДЕ ИДВАШ?
АЗ СЪМ ОТ ЕДНО МЯСТО.
— Попитай за името — продължи Барнс. — Името, на това място.
— Хал, името само ще ни обърка.
— Трябва да разберем, откъде идва този тип!
КЪДЕ СЕ НАМИРА МЯСТОТО, ОТКЪДЕТО ИДВАШ?
АЗ СЪМ ТУК.
— Това го знаем. Питай пак.
КЪДЕ СЕ НАМИРА МЯСТОТО, ОТКЪДЕТО ПРОИЗХОЖДАШ?
— И това ако е граматически правилно — поклати глава Тед. — Голям смях ще падне, като публикуват разговора.
— Ще го редактираме, преди да бъде публикуван — каза Барнс.
— Нямате право — възмути се Тед. — Да се затрива безценна научна информация!
— Правим го непрестанно. Как го наричаха вашите колеги? „Масажиране на информацията“?
Хари отново затрака по клавиатурата.
КЪДЕ СЕ НАМИРА МЯСТОТО, ОТКЪДЕТО ИДВАШ?
ПРОИЗХОЖДАМ ОТ ОСЪЗНАВАНЕТО.
— Осъзнаването? Това планета ли е, или какво?
КЪДЕ Е ОСЪЗНАВАНЕТО?
ОСЪЗНАВАНЕТО Е.
— Той ни се подиграва — каза Барнс.
— Нека аз да опитам — предложи Тед.
Хари се отдръпна и Тед написа:
ПЪТУВА ЛИ ДОТУК?
ДА. ПЪТУВА ЛИ ДОТУК?
ДА, написа Тед.
АЗ ПЪТУВАХ. ТИ ПЪТУВА. НИЕ ПЪТУВАХМЕ ЗАЕДНО. АЗ СЪМ ЩАСТЛИВ.
Ето, рече си Норман, още един израз, говорещ за чувства. И този път не изглежда като грабнат от книга. От него полъхва на искреност. Дали наистина извънземният има чувства? Или само се преструва, за да се придържа към правилата на играта? И да ни кара, да се чувстваме по-уверени?
— Стига с тия тъпи дрънканици — намеси се Барнс. — Попитай го за оръжията.
— Съмнявам се, че ще схване концепцията за оръжията.
— Всеки разбира концепцията за оръжията — заяви Барнс. — Отбраната е неразривно свързана с живота.
— Протестирам срещу подобно отношение — изправи се Тед. — Военните винаги смятат, че всички останали са като тях. А извънземният отсреща може и представа да си няма от отбрана или оръжия. Възможно е да идва от свят, където отбраната е нещо излишно и ненужно.
— След като не ме слушате, — стисна зъби Барнс, — ще ви го повторя отново. Отбраната е неразривно свързана с живота. Щом вашият Джери е жив, той би трябвало да знае какво е това отбрана.
— Божичко — възкликна Тед. — Ето че издигаш твоята идея за отбрана до универсален принцип на съществуването — до нещо, абсолютно присъщо на живота.
— А ти не мислиш ли така? — попита го Барнс. — И какво според теб е клетъчната мембрана? Какво е имунната система? Ами кожата? Заздравяването на раните? Всяко живо същество е принудено да запазва целостта и неприкосновеността на своите физически граници. Това е един вид отбрана и без нея ние не бихме могли да съществуваме. Не можем да си представим организъм, без ясни граници на тялото, които да защитава. Няма живо същество, което да не знае какво е това отбрана, повярвайте ми. А сега питайте него.