— Струва ми се, че капитанът има право — подкрепи го Бет.
— Може би, — съгласи се Тед, — но не съм сигурен, дали трябва да отваряме дума за концепции, които биха могли да предизвикат параноя…
— Тук аз командвам — рече троснато Барнс.
На екрана се появи ново послание:
ДЪЛГО ЛИ ПЪТУВАХТЕ ОТ ВАШЕТО МЯСТО?
— Кажи му да почака малко.
Тед написа:
МОЛЯ, ПОЧАКАЙ. НИЕ РАЗГОВАРЯМЕ.
ДА, И АЗ СЪЩО. ПРИЯТНО МИ Е ДА РАЗГОВАРЯМ С МНОЖЕСТВО СЪЩЕСТВА ОТ НАПРАВЕНО В САЩ. МНОГО СЕ ЗАБАВЛЯВАМ.
БЛАГОДАРЯ, написа Тед.
ПРИЯТНО МИ Е ДА ОБЩУВАМ С ВАШИТЕ СЪЩЕСТВА. ЩАСТЛИВ СЪМ, ЧЕ РАЗГОВАРЯМ С ВАС. МНОГО СЕ ЗАБАВЛЯВАМ.
— Изключете го — нареди Барнс.
На екрана излезе:
МОЛЯ, НЕ СПИРАЙТЕ. МНОГО МИ Е ПРИЯТНО.
Обзалагам се, мислеше си Норман, че той гори от желание да си поговори с някого, след триста годишна изолация. Или може би по-дълга? Ако е летял из космоса хиляди години, преди да срещне космическия кораб.
Това пробуди цяла поредица от въпроси в мислите на Норман. Ако извънземното същество е надарено с емоции — и по всичко изглежда, че беше така — тогава съществуваше вероятността то да изпадне във всички познати аберантни емоционални състояния, включително неврози и дори психози. Не малка част от хората, поставени в продължителна изолация получаваха сериозни психични увреждания. А извънземният отсреща беше прекарал в усамотение стотици години. Какво ли се е случило с него през това време? Дали не е станал невротичен? Затова ли се държи детински и настоява разговорът да продължи?
НЕ СПИРАЙТЕ. МНОГО СЕ ЗАБАВЛЯВАМ.
— Трябва да спрем, за Бога — ядосваше се Барнс.
Тед написа:
СПРЯХМЕ, ЗА ДА ПОГОВОРИМ ПОМЕЖДУ СИ.
НЕ Е НЕОБХОДИМО ДА СПИРАТЕ. НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА, ЧЕ ТРЯБВА ДА СПИРАТЕ.
На Норман му се стори, че долавя в тона на посланието известна раздразнителност и сприхавост. Може би дори деспотичност. „Не ме интересува“ — този извънземен говореше като Луи XIV.
ЗА НАС Е НЕОБХОДИМО, написа Тед.
НЕ ИСКАМ.
ЗА НАС Е НЕОБХОДИМО, ДЖЕРИ.
РАЗБИРАМ.
Екранът угасна.
— Така е по-добре — рече Барнс. — А сега да обмислим и формулираме плана на играта. Какво искаме всъщност да научим от него?
— Струва ми се, — поде Норман, — най-интересното досега, е, че той показва емоционален отговор на нашите въпроси.
— И това какво значи? — попита Барнс.
— Мисля, че би трябвало да имаме пред вид емоционалната страна, когато разговаряме с него.
— Искаш да го подложиш на психоанализа? — попита Тед. — Да го накараш да се изпъне на кушетката, за да разбереш дали е имал нещастно детство?
Норман с мъка сподави гнева си. Под привидно момчешкото държание, може би наистина се крие момче, мислеше си той.
— Не, Тед, но ако Джери наистина притежава чувства, по-добре да се съобразяваме с психологическите аспекти на неговите отговори.
— Не бих искал да те обидя, — поде Тед, — но лично аз не виждам с какво би ни помогнала психологията. За мен психологията не е наука, а един вид суеверие или религия. Тя не разполага с нито една солидна теория, нито пък оперира със солидни факти. Всичко при вас витае. И тези ваши акценти върху чувствата — за които можете да си говорите безконечно, защото нищо не може да бъде потвърдено. Като астрофизик, аз не смятам, че чувствата имат някакво значение. Според мен те са второстепенни.
— Много интелектуалци ще се съгласят с теб — кимна Норман.
— Да. И така, ние си имаме работа с висш разум, нали? — попита Тед.
— Общо взето, — рече Норман, — хората, които рядко изпитват чувства, ги смятат за маловажни.
— Искаш да кажеш, че не изпитвам чувства? — погледна го въпросително Тед.
— Щом смяташ, че нямат значение.
— Не може ли да спорите друг път? — намеси се Барнс.
— С други думи, битието определя съзнанието, така ли? — попита заядливо Тед.
— Защо просто не кажеш какво мислиш, — рече Норман, — вместо непрестанно да се криеш зад разни цитати?
— Ето че премина към персонална атака.
— Е, поне не съм отрекъл значимостта на твоята наука, — заяви Норман, — въпреки че бих могъл да го сторя без особено усилие. Например, че астрофизиците фокусират интереса си върху далечни краища на вселената, за да избягнат реалностите на живота. И понеже нищо в астрофизиката не може да бъде доказано…