Едно беше сигурно — това няма да бъде бягство на уплашен заек, а отстъпление с бой и той ще опита всеки трик, който богатият му опит ще подскаже, за да спаси живота си. Дишайки дълбоко и отмерено, той тичаше, като внимаваше за всичко, което би могло да му помогне в тази главозамайваша гонитба. За щастие наоколо почти нямаше храсти или гора, които да му попречат да се движи по права линия.
Изведнъж Джим видя нещо, което го накара да забави крачки. Това беше огромна, надвиснала над пътеката канара, в която той откри нови възможности. Скочи на ръба и погледна назад към зелената долина. Следобедното слънце хвърляше дълги сенки, но беше лесно да се забележи преследвачът сфероид, който се търкаляше по следите му. Джим наблюдаваше кълбото с тревога. Въпреки че на повечето места следите на човека не вървяха по най-добрия път, сфероидът следеше точно следите на жертвата си. Предимствата на този факт бяха големи, но Джим имаше не повече от двадесет минути, за да изпълни плана си. Като влачеше нарочно краката си, Джим направи ясна следа точно под канарата. След като я отмина на около десет метра, той се върна обратно по собствените си стъпки и след това изведнъж отскочи настрана от следите си зад надвисналата канара. Като изкара големия си нож, той започна трескаво да копае основата й. Всеки няколко секунди той опитваше да бутне канарата с рамо. Накрая скалата подаде. Едва прибра ножа и залегна зад нея, когато кълбото се показа по неговите следи.
Джим наблюдаваше сивия сфероид, който се движеше срещу него, и сърцето му биеше лудо. Кълбото не изменяше техниката си. Следвайки следите му, загадъчната сфера премина точно под огромната канара. В този момент Ируин издаде див вик и като хвърли цялата си тежест върху балансираната скала, катурна я върху кълбото. Пет тона камък падна от дванадесет стъпки височина. Джим скочи долу. Сега стоеше и наблюдаваше огромната скала.
— На… — ритна скалата той, — порадвай се на себе си в ада, откъдето вероятно си дошъл.
Но изведнъж той отскочи назад с разширени очи. Скалата се движеше. Още докато я гледаше, една сива гънка бавно се подаде под близкия ръб. С отчаян вик Джим Ируин се спусна да бяга. Той измина цял километър надолу по следите, след това се спря и погледна назад. В далечината смътно се виждаше една тъмна точка, която се отдалечаваше от падналата скала. Кълбото напредваше все така бавно и постоянно, както преди. И по посока към него. Джим тежко се отпусна на земята и хвана главата си с изранените си и мръсни ръце.
Но отчаянието му не трая дълго. Все пак той беше спечелил двадесет минути почивка. Както лежеше, той извади плоския неприкосновен пакет и бързо изяде няколко парчета сушено месо, бисквити и шоколад. Няколко глътки ледена вода от един поток и той беше готов да продължи фантастичната борба. Но най-напред глътна една от трите таблетки бензидрин, които носеше за случай на телесно изтощение. Когато кълбото беше на около десет минути от него, той отново побягна с почти напълно възстановен кураж и сили.
След около петнадесет минути Джим достигна до отвесната скала, висока тридесетина стъпки. Ако успееше да се изкачи на този малък връх, сфероидът сигурно трябваше да направи обиколка и това щеше да му даде възможност да спечели малко време. Той погледна към слънцето. Огромно и червено, то вече докосваше хоризонта. Трябваше да бърза. Джим не беше алпинист, но знаеше основните правила. Като използваше всеки процеп, грапавина и малки ръбове, той намери път по отвесния склон. Тъкмо стигна върха, когато кълбото достигна основата на скалата. Джим знаеше много добре, че трябва веднага да тръгне, за да се възползва от малкото останали минути дневна светлина. Всяка спечелена секунда имаше голяма цена. Но любопитството и надеждата го накараха да чака. Каза си, че в момента, в който неговият преследвач започне да заобикаля, бързо ще избяга. Освен това сфероидът би могъл да изостави преследването и тогава Джим би пренощувал направо на скалата. Да спи… Тялото му копнееше за това.
Но кълбото не се върна. То се поколеба за миг под скалата, после няколко от брадавиците му се отвориха и оттам се подадоха металически пръти. Един от тях, снабден с лещи, се протегна във въздуха. Джим се отдръпна твърде късно — лещите бяха хванали неговия образ на скалния връх. Той се изруга за глупостта си. Веднага след това металическите пръсти се прибраха и от една друга брадавица право към човека се протегна тънка, ярко червена в светлината на залязващото слънце пръчка. Докато вкаменен Джим я наблюдаваше, нейният закривен като кука край се впи във върха на скалата почти под носа му. В същия момент кълбото я дръпна, увисна на нея и като я прибираше бавно, започна да се изкачва нагоре. Джим скочи на крака, отдръпна се и с гневно проклятие се приготви да ритне куката. Но веднага се отказа. Не беше разумно да позволява която и да е част от тялото му да влезе в контакт с опасните оръдия на сфероида. Вместо това той грабна един сух клон и промъквайки единия му край под куката, се опита като с лост да я отмести.