Робин Кук
Сфинкс
„А колкото до самия Египет, на него ще се спра по-обстойно, защото има ли на света друга страна, сътворила такива чудеса, които перото не може да опише?“
Пролог
1301 пр. Хр. Гробницата на Тутанкамон.
Долината на царете. Некрополисът на Тебес.
Година десета от възкачването на Негово Величество Царя на Долен и Горен Египет
Син на Ре, фараон Сети I
Месец четвърти от сезона на разлива, ден десети.
Емени заби медното длето в плътно трамбования чакъл и почувства, че то опря в масивен градеж. Заби го още веднъж, за да е напълно сигурен. Беше достигнал вътрешната врата. Зад нея се намираше вечното обиталище на младия фараон Тутанкамон, погребан тук преди петдесет и една години.
С удвоено усърдие той зачопли стената. В дробовете му влизаше прах, по скулестото му лице се спускаха вадички пот. Лежеше по корем в непрогледно тъмния тунел, толкова тесен, че слабото му и жилаво тяло едва се промъкваше напред. С шепи изтикваше разкъртените парчета и после ги изтласкваше назад, където водоносецът Кемезе ги събираше в тръстиковата си кошница. Емени не почувства болка, когато разранените му ръце се отриха в грубо измазаната стена. Върху зазиданата врата пръстите му напипаха знака на Тутанкамон.
Той оброни глава на лявата си ръка и се отпусна. Остра болка пронизваше раменете му. Зад себе си дочуваше тежкото дишане на Кемезе, който насипваше чакъла.
— Стигнахме вътрешната врата — каза Емени, обзет едновременно от страх и възбуда. Най-силното му желание бе тази нощ отдавна да е свършила. Той не беше крадец. Но ето че сега разравяше вечното светилище на злочестия Тутанкамон.
— Кажи на Ирамен да ми донесе чука. — Гласът му направи странни извивки.
Кемезе изквича от радост и запълзя обратно.
Настъпи тишина. Емени почувства как стените на тунела го притискат отвсякъде. За да преодолее пристъпа на клаустрофобия, той си припомни, ме дядо му Аменемеб беше надзиравал строежа на тази гробница. И може би е докосвал камъка над него! Обърна се по гръб, долепи длани до повърхността и това сякаш му донесе облекчение. Плановете, които Аменемеб бе дал на Пер Нефер, бащата на Емени, който от своя страна ги бе дал на сина си, се оказаха верни. Емени прокопа точно дванадесет лакти от външната врата и достигна вътрешната. Зад нея беше входната камера. Прокопаването на тунела му отне две нощи убийствен труд, но до сутринта всичко щеше да приключи. Възнамеряваше да вземе само четирите златни фигури, чието местоположение беше посочено в плана — по една за него и съучастниците му. После щеше да запечата гробницата. И се надяваше, че боговете ще го разберат и ще му простят. Защото той не крадеше за себе си. Статуетката му беше нужна за разноските по балсамирането и предпогребалната подготовка на родителите му.
Кемезе отново влезе в тунела, като тикаше пред себе си кошницата, в която имаше чук, петролна лампа и една бронзова кама с дръжка от биволски рог. Кемезе бе закоравял крадец и жаждата му за злато не признаваше никакви скрупули.
С помощта на медното длето и чука Емени бързо разкърти хоросана между каменните блокове. Изуми го колко малка бе гробницата на Тутанкамон в сравнение с тази на фараон Сети I, на която работеше в момента. Но именно това обстоятелство му позволи да проникне вътре. Със заповедта си за изличаването на паметта на Тутанкамон, фараон Хоремеб свали стражата от аменски свещеници Ка и за Емени бе достатъчно да подкупи нощния пазач с две мерки зърно и бира. Вероятно и без тях можеше да мине, защото вече започваха големите празненства на Опе и всички служители в некрополиса, както и повечето от съселяните му, се веселяха на източния бряг на великия Нил. Въпреки предпазните мерки той се чувстваше по-напрегнат от всякога, но напрежението като че ли вля допълнителна сила в ръцете му и не след дълго каменният блок пред него поддаде, хлътна навътре и с глух звук падна в отвъдната камера.
Сърцето на Емени примря, сякаш очакваше да види демони от подземния свят. Но вместо това усети нежните аромати на кедрово масло и тамян. Обзет от ужас, той си проправи път и влезе в гробницата. Тишината бе оглушителна, тъмнината — непроницаема. Погледна нагоре към тунела и съзря бледо отразената лунна светлина, която се процеждаше покрай Кемезе. Съучастникът му подобно слепец опипваше въздуха с ръце, за да му подаде петролната лампа.
— Мога ли да вляза? — попита той, след като подаде лампата и огнивото.