— И всичко това, за да се запази тайната на гробницата? — попита Ерика.
Ахмед и Мохамед се спогледаха.
— За каква гробница говориш? — попита я той.
— За истинската гробница на Сети, под тази на Тутанкамон.
Мохамед подскочи и отново заля Ахмед с порой неразбираема арабска реч. Този път той го изслуша, без да го прекъсва. Когато Мохамед свърши, Ахмед отново се обърна към Ерика. Гласът му все още бе мек:
— Ти наистина си едно чудо, Ерика. Сега знаеш защо залогът е толкова висок. Да, ние пазим неограбената гробница на един от великите египетски фараони. С образованието, което си получила, много добре разбираш какво означава това. Невероятно богатство. Така че трябва и да разбереш в каква ситуация ни поставяш. Но ако се ожениш за мен, ще бъдеш част от заговора…
Ерика трескаво затърси начин да избяга. Първо трябваше да избяга от Ивон, а сега и от Ахмед. А и Раул вероятно вече е при Ивон. Щеше да стане ужасен скандал. Целият свят се беше побъркал. За да печели време, тя попита:
— Защо още не сте опразнили гробницата?
— Гробницата е пълна с такива богатства, че е необходимо внимателно планиране, преди да се изнася каквото и да било. Дядо ми Раман знаеше, че ще е нужно цяло едно поколение, за да се разработи механизмът по изкарването на такива съкровища на пазара, както и да се завладеят ключовите постове, чрез които да се контролира износът на безценните образци. През втората половина от живота си той е взимал от гробницата само толкова, колкото е било нужно, за да се плати образованието на следващото поколение. Едва миналата година аз станах шеф на отдела по антиките, а Мохамед — началник на охраната на некрополиса на Луксор.
— Значи нещо като фамилията Расул в края на деветнадесети век — каза Ерика.
— Приликата е само привидна. Ние работим далеч по-прецизно. Отчитаме археологическата стойност на нещата. Всъщност ти би могла много да ни помогнеш в това отношение.
— Лорд Карнарвън също ли е бил „ликвидиран“?
— Не съм сигурен. Било е много отдавна, но най-вероятно е да е така. — Мохамед само кимна. — Ерика — продължи Ахмед, — как стигна до всичко това? Искам да кажа, как така…
Изведнъж светлините в къщата угаснаха. Луната бе залязла и тъмнината бе пълна, като в гробница. Ерика не помръдна. Чу как някой вдигна телефонната слушалка и после с трясък я затвори. Предположи, че Ивон и Раул са прерязали жиците.
Ахмед и Мохамед оживено разговаряха на арабски. После очите й постепенно привикнаха с тъмнината и тя различи смътни силуети. Към нея се приближи някой и тя се дръпна назад. Беше Ахмед, който сграбчи китката й и я изправи на крака. Виждаха се само очите и зъбите му.
— Пак те питам, кой те следеше? — Гласът му беше напрегнат и дрезгав.
Опита се да каже нещо, но не успя. Примираше от страх. Бе се озовала между две ужасни сили. Ахмед нетърпеливо изви китката й. Накрая тя каза:
— Ивон дьо Марго.
Ахмед отново заговори с Мохамед, без да я пуска. В ръката си държеше пистолет. После я повлече през дневната и дългия тъмен коридор към задната част на къщата. Ерика се опита да освободи ръката си, защото се страхуваше, че ще се спъне и ще падне. Но хватката на Ахмед бе желязна. Мохамед тичаше зад тях.
Излязоха в задния двор, минаха край конюшнята и стигнаха задната порта. Ахмед и Мохамед бързо заговориха. Ахмед отвори вратата. Улицата бе безлюдна и по-тъмна от двора, заради палмите, които я ограждаха. Мохамед внимателно подаде глава с пистолет в ръка и поглед в сенките. Увери се, че няма никой и се отдръпна, за да направи път на Ахмед. Без да пуска китката й, той я дръпна рязко и я изтласка пред себе си на улицата.
Първото нещо, което Ерика осъзна, бе, че Ахмед изведнъж стегна хватката си. После чу изстрела. Същият тъп и глух звук, когато бе изправена лице в лице с обезумелия Евангелос. Ахмед се свлече на прага и повлече Ерика със себе си така, че тя падна върху него. В оскъдната светлина видя, че е застрелян също като Евангелос, между очите.
Изправи се на колене и се вцепени. Мохамед се стрелна покрай нея и Ерика безучастно го погледна как се обръща и стреля към дъното на улицата. После се обърна и избяга в противоположната посока.
Напълно замаяна, тя се изправи и отвърна очи от безжизненото тяло на Ахмед. Пристъпи назад в сянката и опря гръб о стената в конюшнята. От предната страна на къщата се чу силен трясък, после още един. Това трябваше да е вратата. Зад себе си чу как Сауда нервно пристъпя в конюшнята. Бе вцепенена. Точно пред себе си видя как пробяга една приведена фигура. Почти веднага след това отекнаха още изстрели. После зад себе си чу трополенето на хора, нахлуващи тичешком в къщата. Знаеше, че Ивон я търси. И решимостта му бе отчаяна.