— Трябва нещо да се направи! — подигравателно се разсмя Ивон. — Американско самомнение. Най-големият пазар за антики е в Америка. Ако няма купувачи, няма да има и нелегална търговия. Основната вина носи този, който купува.
— „Американско“ самомнение! Ами вие, французите? Как си позволявате да говорите така, при положение, че Лувърът е натъпкан с безценни експонати, като повечето от тях са откраднати, също както Зодиака от Храма на Дендера. Хората пропътуват хиляди километри, за да дойдат в Египет, и какво намират тук? Отливка от Зодиака.
— Добре — хладно прекъсна разговора Ивон. — Принципно сме на едни и същи позиции. Нелегалната търговия трябва непрекъснато да се контролира. Но имаме разминаване по отношение на методите. Например аз не мисля, че ще е правилно веднага да ходим в полицията.
Ерика бе изумена.
— Виждам, че не сте съгласна с мен.
— Не съм съвсем сигурна — заекна Ерика, смутена от това колко лесно четат мислите й.
— Разбирам вашата загриженост. Но нека ви обясня как стоят нещата. Дано не ви прозвучи наставнически. Просто гледам реалистично. Намираме се в Кайро. Не в Ню Йорк, нито пък в Париж, дори не и в Рим. Казвам „Рим“, защото в сравнение с Египет дори и в Италия държавната администрация работи безупречно. В Кайро бюрокрацията е невъобразима. Безкрайни ориенталски интриги, подкупи — това е правило, а не изключение. Ако отидете в полицията и разкажете какво сте видели, ще станете главният заподозрян. И, естествено, ще ви вкарат в затвора или най-малкото ще ви поставят под домашен арест. Само докато се попълнят нужните документи, ще изминат шест месеца, дори и година. Животът ви ще стане ад. — Ивон се взря настойчиво в нея. — Разбирате ли ме? Говоря ви това за ваше добро.
— Кой сте вие? — попита тя и отвори сака си, за да си вземе цигара. По принцип не пушеше. Ричард много се ядосваше, когато я видеше с цигара и затова на летището си купи един картон в знак на неподчинение. Но в момента искаше ръцете й да са заети с нещо.
Като я видя да рови в сака, Ивон галантно й предложи златната си табакера. Ерика със замах измъкна една цигара. Той й я запали и след това сам си взе една. Настъпи тишина. Ерика пушеше, без да вдишва дима.
— Аз съм, казано по вашему, един загрижен гражданин. — Ивон без нужда приглади безупречно сресаната си тъмнокестенява коса. — Аз съм решително против унищожаването на антики, исторически забележителности и археологически обекти. Освен това възнамерявам да предприема нещо по въпроса. Информацията за тази статуя на Сети I беше най-важната… как му казвате…
— Находка — опита се да му помогне Ерика.
Ивон поклати глава и с ръка я подкани да продължи да изброява.
— Информация? — предположи Ерика и сви рамене.
— За да разбулиш загадка или тайна, ти е нужно…
— Следа, ключ?
— Точно така, следа. Да, Това беше най-важната следа. Но сега просто не знам. Статуята може никога да не се появи. Вие бихте могла да помогнете, като разпознаете убиеца, но тук, в Кайро, това е много трудно. А ако отидете и в полицията, ще стане абсолютно невъзможно.
— Първо на първо, откъде научихте за статуята?
— От самия Хамди. Сигурен съм, че не е писал само на мен — каза Ивон и се огледа из стаята. — Дойдох тук по най-бързия възможен начин. Пристигнах в Кайро едва преди няколко часа. — Отиде до един от големите дървени шкафове и отвори вратата. Беше пълен с дребни предмети. — Добре щеше да е, ако кореспонденцията му е тук — каза Ивон и взе една малка дървена статуетка на мумия. — Повечето са фалшификати — добави той.
— В шкафчето има писма — каза Ерика.
Ивон погледна, отиде до шкафчето и го отвори.
— Прекрасно. Може би тук ще има нещо, което да ни упъти. Но бих искал да съм сигурен, че няма някакви скрити писма. — Той отиде до завесата и я разтвори. Блесна дневна светлина. — Раул! — силно извика Ивон.
Мънистата на входа изтракаха. Ивон задържа завесата и Раул влезе.
Беше по-млад от Ивон, под тридесетте, с маслинова кожа, черна коса и с безгрижната небрежност на мъж, който съзнава обаянието си. На Ерика й напомняше Жан-Пол Белмондо. Ивон го представи и каза, че е от Южна Франция и че свободно говори английски, но малко трудно му се разбира заради силния акцент. Раул стисна ръката на Ерика и широко се усмихна. После двамата бързо заговориха на френски, преди да започнат основното претърсване на магазина.
— Нали ще ни извиниш за няколко минути — усмихна й се Ивон.