Насочиха се встрани от претоварената централна част и минаха покрай развалините на старата градска стена и възхитителната цитадела на Саладин. Куполите и минаретата на джамията „Мохамед Али“ се устремяваха към небесата като гордо потвърждение за световната мощ на исляма. Стигнаха до Нил, успоредно на северния край на остров Рода. Завиха надясно по широкия булевард, който се движеше покрай източния бряг на реката. Искрящата хладна синева на водата неотразимо привличаше след горещината и мръсотията на централната част. Предишния ден, когато за пръв път видя Нил, тя бе впечатлена от неговата история и от това, че водите му идват от далечна екваториална Африка. Сега просто разбра защо Кайро и цялата населена част на Египет не биха могли да просъществуват без Нил. Ивон спря точно пред главния вход на „Хилтън“. После кавалерски помогна на Ерика да слезе. С американското си възпитание тя бе шокирана, че един толкова очарователен мъж може да се грижи за такива дреболии като например удобството на една дама. Но реши, че това е чисто европейски феномен и колкото и да бе изтощена, не можеше да не го оцени.
— Ако искаш да отидеш до стаята си и да се освежиш, преди да поговорим, аз ще те изчакам тук — каза Ивон, когато влязоха в претъпканото фоайе. Току-що бяха пристигнали следобедните международни полети.
— Мисля първо да пийна нещо — отвърна Ерика след кратко колебание.
Климатичната инсталация в коктейлбара работеше безупречно. Седнаха в едно сепаре и когато напитките им пристигнаха, Ерика взе леденостудената си водка с тоник и я притисна към бузата си.
Погледна Ивон, той отпи от своето перно и изглежда се чувстваше еднакво добре както в дебрите на „Кан ел Калили“, така и в „Хилтън“. Същата спокойна увереност, същото самообладание. Вгледа се по-внимателно в дрехите му — изкусно скроени по мярка. Сравни ги с неизменните костюми от „Брукс Брадърс“, които носеше Ричард и се усмихна, но после реши, че Ричард не се интересува от дрехи, тъй че сравнението не бе честно.
Ерика отпи от чашата си и почувства как се отпуска.
— Какво ще правиш със статуята на Сети?
— Ще се опитам да я намеря, преди да е напуснала Египет. Спомена ли Абдул Хамди закъде ще отпътува статуята?
— Каза само, че ще стои в магазина няколко часа, а след това ще продължи пътешествието си. Нищо повече.
— Преди около година се появи подобна статуя и…
— В какъв смисъл подобна? — попита Ерика.
— Позлатена статуя на Сети I.
— Ти видя ли я лично?
— Не. Ако я бях видял, сега нямаше да е в Хюстън. Купи я един петролен магнат чрез една швейцарска банка. Опитах се да я проследя, но швейцарските банки са необщителни в това отношение. Нищо не постигнах.
— Знаеш ли дали хюстънската статуя е имала йероглифи, резбовани в основата?
Ивон запали цигара.
— Нямам представа. Защо питаш?
— Защото статуята, която видях аз, имаше такива йероглифи — каза Ерика и почувства как я обзема познатата професионална треска. — И това, което ми направи впечатление, бе, че са изписани имената на двама фараони. Сети I и Тутанкамон!
Ивон неразбиращо изгледа Ерика. Тънките му устни леко се присвиха и той издуха дима през ноздрите си.
— Йероглифите са моя специалност — рече Ерика.
— Невъзможно е имената на Сети и Тутанкамон да са върху една статуя — сухо заяви той.
— Странно е, но аз съм напълно сигурна. За нещастие нямах време да преведа останалото. Отначало си помислих, че статуята е фалшификат.
— Не е фалшификат. Иначе нямаше да убият Хамди. Възможно ли е да си объркала името на Тутанкамон с нечие друго?
— Абсурд — отсече Ерика. Извади от чантата си химикал, нарисува на салфетката коронационното име на Тутанкамон и я побутна към Ивон. — Това беше резбовано в основата на статуята.
Ивон погледна рисунката и потъна в размисъл. Ерика го наблюдаваше.
— Защо убиха стареца? — каза тя накрая. — Това е, което не мога да проумея. Ако им е трябвала статуята, можеха да си я вземат. Хамди беше сам.
— Нямам представа — призна Ивон и вдигна поглед от салфетката. — Може би е проклятието на фараоните. — Той се усмихна. — Преди около година проследих нелегален канал за египетски антики до посредник в Бейрут. Той получаваше образците от египетски поклонници, които пътуваха за Мека. Тъкмо успях да осъществя контакта и човекът беше убит. Вече не знам дали аз не бях виновен.