Ерика се уплаши да не би облекчението й да проличи. Ахмед явно не знаеше за убийството.
— Не — каза тя, — нямах представа.
— А имате ли изобщо някаква представа какви невероятни проблеми срещаме, докато се опитваме да спрем нелегалната търговия с антики? — Той стана и приближи картата на Египет.
— Имам някаква представа — каза Ерика, изненадана от това как Ахмед прескача от тема на тема. Тя все още не знаеше защо я беше довел тук.
— Положението е трагично — продължаваше Ахмед. — Вземете например изключително голямата кражба от 1974 година, десет плочи релефно йероглифно писмо от храма на Дендера. Трагедия, позор за нацията. — Показалецът на Ахмед спря върху карфицата, забита в картата. — Били са вътрешни хора. Но така и не бяха разкрити. Тук, в Египет, бедността работи срещу властта. — Гласът му затихна. На лицето му бяха изписани загриженост и решимост. Показалецът му внимателно обходи още карфици. — Всяка от тези карфици означава огромна кражба. Ако имах необходимото количество хора и малко пари, за да мога да плащам прилично на охраната, тогава бих могъл да успея. — Ахмед сякаш говореше повече на себе си, отколкото на Ерика. Обърна се и едва ли не се изненада, че я вижда в кабинета. — Какво прави мосю Дьо Марго в Египет? — гневно попита той.
— Не зная — отвърна Ерика. Помисли си за статуята на Сети и за Абдул Хамди. Ако споменеше за статуята, трябваше да каже и за убийството.
— Колко време смята да остане в страната?
— Нямам представа. Днес се запознах с него.
— И вечеряхте с него.
— Да, и какво от това?
Ахмед се върна до бюрото. Наведе се и заплашително се вгледа в сиво-зелените очи на Ерика. Тя физически почувства тежестта на погледа му и се опита да му устои, но без особен успех. Когато разбра, че Ахмед всъщност се интересува от Ивон, а не от нея, малко се успокои, но все още се страхуваше. Освен това го бе излъгала. Тя знаеше, че Ивон е тук заради статуята.
— Какво разбрахте за мосю Дьо Марго по време на вечерята?
— Че е очарователен мъж — уклончиво каза тя.
Ахмед стовари юмрук върху бюрото, внимателно подредените моливи се разхвърчаха из стаята.
— Не се интересувам от личността му. Искам да знам защо Ивон дьо Марго е в Египет.
— Ами тогава защо не го попитате? Какво искате от мен, аз просто вечерях с него.
— Често ли вечеряте с непознати? — попита Ахмед.
Ерика внимателно се вгледа в лицето му. Въпросът му я изненада. Тази вечер се бяха случили толкова изненадващи неща. Стори й се, че в гласа му прозвуча разочарование, но това беше просто абсурдно.
— Много рядко вечерям с непознати — натъртено каза тя. — Но в присъствието на Ивон дьо Марго се чувствам напълно спокойна и смятам, че наистина е чаровен.
Ахмед бавно облече сакото си. Допи чая на една глътка и отново погледна Ерика.
— Искам да ви предупредя, че е във ваш интерес да запазите този разговор в тайна. А сега ще ви върна в хотела.
Ерика бе напълно объркана. Докато гледаше как Ахмед събира моливите от пода, я обзе чувството за вина. Желанието му да ограничи нелегалната търговия явно бе искрено, а тя укри от него важна информация. От друга страна целият разпит безкрайно я изплаши. Думите на Ивон се оказваха верни. Имаше коренна разлика между методите на американските и египетските власти. Реши да не му казва нищо повече. Освен това винаги можеше да се свърже с него, ако сметнеше, че е необходимо.
Кайро, 23:15
Ивон Жулиен дьо Марго бе облякъл червен копринен халат на „Кристиан Диор“. Плъзгащите се стъклени врати на апартамент 800 бяха отворени, на терасата имаше маса и от нея се откриваше гледка на север към делтата. Преди нея се мержелееше остров Гезира с тънката наблюдателна кула. На десния бряг се намираше „Хилтън“ и мислите на Ивон отново и отново се връщаха към Ерика. Тя бе много по-различна от жените, които познаваше. Страстната й любов към египтологията едновременно го изненадваше и привличаше, а амбицията й да прави кариера бе просто необяснима. Сви рамене и се опита да я оцени от гледната точка, която му бе най-позната. Тя определено не беше сред най-красивите жени, с които бе общувал напоследък, но въпреки това в нея имаше нещо, което му подсказваше, че притежава трудно доловима, но силна чувственост.
На масата лежеше куфарчето с многобройните документи от магазина на Абдул Хамди. Раул се беше излегнал на кушетката и препрочиташе писмата, които Ивон вече бе прегледал.