Преди време друго момиче му бе казало същите думи и той ги хареса. Оттогава ги използваше винаги в подобни случаи. Ризата на Стефанос също бе разкопчана, но той по принцип я носеше така. Имаше широки космати гърди, върху които се диплеха златни верижки и медальони.
Стефанос нямаше търпение да вкара Дебора в леглото си. От опит бе установил, че австралийките са много лесни и много горещи в леглото. Често му бяха казвали, че в Австралия те се държат по съвсем друг начин, но това не го интересуваше. Доволен беше, че с помощта на романтичната атмосфера и най-вече на собственото му умение неговото легло никога не оставаше празно.
— Благодаря ти, че ме покани тук, Стефанос — искрено каза тя.
— За мен е удоволствие — Стефанос й се усмихна.
— Имаш ли нещо против, ако за малко изляза на терасата?
— Ни най-малко — отговори той и изстена наум.
Дебора прибра реверите на блузата си и се упъти към прозореца.
Стефанос впи очи в стегнатия й задник под изтритите дънки. Предположи, че е около деветнадесетгодишна.
— Да не се изгубиш там.
— Стефанос, терасата е само три фута широка.
— Много лесно се засягаш — отстъпи той и изведнъж се усъмни, че ще може да я свали. После нетърпеливо запали цигара и със свити устни издуха дима към тавана.
— Стефанос, ела и ми кажи какво е това.
— Господи! — промърмори той. С нежелание се надигна и излезе на терасата.
Дебора се бе навела през парапета и сочеше улица „Ермон“.
— Това там Площадът на конституцията ли е?
— Точно така.
— А това е ъгълът на Партенона.
— Именно.
— О, Стефанос, толкова е красиво. — Тя вдигна глава, обви ръце около врата му и се вгледа в широкото му лице. Беше й харесал още от първия момент, когато я заговори в Плака. От двете страни на устните му се спускаха дълбоки бръчки, те му придаваха одухотворен вид, а масивната брадичка засилваше мъжественото му излъчване.
Беше и малко уплашена от факта, че се съгласи да отиде в апартамента на непознат, но това, че се намира в Атина, а не в Сидни, сякаш обясняваше всичко. Освен това страхът придаваше на цялото приключение особен чар и тя се чувстваше приятно възбудена.
— С какво се занимаваш, Стефанос? — попита тя. Колкото повече отлагаше момента, толкова повече го желаеше.
— Има ли, значение?
— Просто любопитствам. Но ако не искаш, не ми казвай.
— Собственик съм на туристическа агенция. „Игиън Холидейз“. Освен това се занимавам по малко с контрабанда. Но основната ми работа е да тичам подир жени.
— О, Стефанос, говори сериозно.
— Сериозно говоря. Имам добри доходи от туристическия бизнес, но покрай него контрабандно внасям в Египет машинни детайли и изнасям антики. Но, както казах, основната ми работа е да преследвам жени. Това никога не ми омръзва.
Дебора се вгледа в тъмните очи на Стефанос. За нейна изненада признанието му, че е женкар, още повече засили желанието й. Тя се притисна към него.
Каквото и да правеше, Стефанос го правеше добре. Усети как всички бариери пред него се вдигнаха. Доволен, той я понесе на ръце, прекоси дневната и влезе в спалнята. Съблече дрехите й без никаква съпротива. Тя изглеждаше прекрасно, излегната гола в синкавия сумрак.
Стефанос събу панталона си, наведе се и нежно я целуна по устните. Тя протегна ръце и повелително го притегли към себе си.
Изведнъж телефонът до леглото изтрещя като автоматен откос. Стефанос включи лампата и погледна часовника. Наближаваше полунощ. Нещо се беше случило.
— Вдигни го! — заповяда й той.
Дебора учудено го изгледа, но бързо взе слушалката. После бързо я подаде на Стефанос и каза, че е международен разговор. Стефанос направи жест да продължи разговора и шепнешком й каза да разбере кой го търси. Дебора послушно долепи слушалката до ухото си, попита кой се обажда, а после закри с ръка микрофона и прошепна:
— От Кайро. Някой си мосю Ивон Жулиен дьо Марго.
Стефанос грабна слушалката, изражението му стана напрегнато. Дебора се отдръпна и прикри голотата си. Погледна лицето му и разбра, че е сгрешила. Опита се да събере дрехите си, но Стефанос беше седнал върху дънките й.
— Не можеш да ме убедиш, че ти е домъчняло за мен посред нощ — каза Стефанос с неприкрит гняв.
— Прав си, Стефанос — спокойно отвърна Ивон. — Исках да те попитам за Абдул Хамди. Познаваш ли го?
— Познавам го, разбира се, копелето. Та какво за него?