Ерика вдъхна хладния нощен въздух и като че ли се отпусна. Прекрасната гледка й действаше успокоително. Никога не беше ходила в пустинята и сега бе изумена от това, че на хоризонта има също толкова много звезди, колкото и над нея. Точно пред нея се простираше широката черна река. В далечината се виждаше тайнственият сфинкс, който пазеше загадките на миналото. До митичното същество прословутите пирамиди се извисяваха в небесата. Въпреки че бяха толкова древни, в чистите им очертания имаше нещо футуристично, което сякаш обръщаше хода на времето. Наляво беше остров Рода, подобен на океански лайнер, закотвен в Нил. На по-близкия му край блестяха светлините на хотел „Меридиен“ и мислите й се върнаха към Ивон. Отново прочете бележката и се почуди дали е възможно Ивон да знае за посещението на Ахмед. Не беше сигурна дали трябва да му каже, в случай че още не знаеше. Не й се искаше да се забърква в делата на властите, а вече бе обещала да запази разговора в тайна. Ако имаше нещо между Ивон и Ахмед, то това си беше тяхна лична работа. Ивон можеше да се справи и сам.
Седна на ръба на леглото и помоли да я свържат с хотел „Меридиен“, апартамент 800. Стисна слушалката и зачака. Докато я свържат, минаха цели петнадесет минути — египетските телефони, както я предупредиха, наистина бяха кошмарни.
— Ало — беше Раул.
— Обажда се Ерика Барън. Мога ли да говоря с Ивон?
— Един момент.
Последва мълчание и тя свали обувките си. По краката й имаше слой прах.
— Добър вечер — ведро каза Ивон.
— Здравей, Ивон. Намерих бележката ти. Пишеше, че е спешно.
— Да, исках да говоря с теб колкото се може по-скоро, но няма нищо спешно. Просто исках да ти благодаря за прекрасната вечер.
— Много мило от твоя страна. — Ерика бе поласкана.
— Исках също да ти кажа, че тази вечер ти бе много красива и нямам търпение да те видя отново.
— Наистина ли? — изпусна се тя.
— Да, наистина. Всъщност надявам се да се видим за закуска. Тук, в „Меридиен“ правят чудесни яйца.
— Благодаря ти, Ивон. — Неговата компания й беше приятна, но тя нямаше намерение да пропилява времето на престоя си в Египет с флиртове. Беше дошла, за да види всички онези неща, за които бе учила години наред и не желаеше нищо да я отвлича. И което беше по-важно, все още не беше решила точно каква отговорност носи за статуята на Сети.
— Ще изпратя Раул да те вземе, когато ти е удобно — каза Ивон и прекъсна мислите й.
— Благодаря ти, Ивон, но съм страшно уморена. Утре ми се ще да поспя до късно.
— Разбирам. Тогава защо не ми звъннеш, когато се събудиш?
— Ивон, вечерта беше прекрасна, особено след този ужасен следобед. Но аз имам нужда да остана за малко сама. Бих искала да разгледам някои забележителности.
— С удоволствие ще те разведа из Кайро — настоя той.
Ерика не искаше да прекарва целия ден с Ивон. Интересът й към Египет бе прекалено личен, за да го споделя с другиго.
— Ивон, какво ще кажеш, ако се уговорим пак за вечеря? Този вариант е най-удобен за мен.
— Вечерта можеше да се съчетае с останалите мероприятия през деня, но нищо. Разбирам те, Ерика. Уговаряме се за вечеря, но нека уточним час. Например девет?
Приятелски се сбогуваха и тя затвори телефона. Беше изненадана от неговата настойчивост. Едва ли е изглеждала толкова добре тази вечер. Застана пред огледалото. Беше двадесет и осем годишна, но може би наистина изглеждаше по-млада. Отново разгледа тайнствените бръчици, които изведнъж се бяха появили в ъгълчетата на очите й на последния й рожден ден. После забеляза, че й е излязла малка пъпка.
— По дяволите — промърмори тя и се опита да я изстиска. Не можа. Огледа се отново и си помисли колко чудни са мъжете. Така и не можеше да разбере какво точно харесват.
Свали си сутиена, после и полата. Дръпна се малко назад, огледа се от глава до пети и остана доволна от тялото си. Отбеляза си, че трябва да спортува повече. Изведнъж се почувства много самотна. Спомни си живота, който водеше в Бостън и който доброволно бе напуснала. Наистина имаше проблеми, но това, че избяга в Египет, едва ли щеше да ги реши. А Ричард? Остави душа да тече, върна се в спалнята и даде поръчка за Съединените щати, но силно се разочарова, когато телефонистката й каза, че ще стане най-малко след два часа. Ерика възнегодува, но й отговориха, че трябва да е доволна, защото днес линиите не били натоварени. Обикновено били нужни няколко дни, за да се проведе международен разговор от Кайро. Връзките в самия град били по-добри. Ерика благодари и затвори. Загледа се в безмълвния телефон и изведнъж я обзеха противоречиви чувства. Преглътна напиращите сълзи и реши да не мисли за нищо, преди да се е наспала.