— Сигурна съм. — Ерика се сбогува и затвори телефона.
Когато телефонът отново звънна малко след четири сутринта, тя не се уплаши както първия път. Но тъй като се страхуваше да не е пак Ричард, изчака още няколко позвънявания, докато подреди мислите си и реши какво да му каже. Но не беше той. Беше доктор Хърбърт Лоуъри.
— Ерика, добре ли си?
— Добре съм, доктор Лоуъри, чувствам се прекрасно.
— Ричард беше много разстроен, когато ми се обади преди около час. Каза, че си искала да ме чуеш.
— Точно така, доктор Лоуъри, ще ви обясня — каза тя и седна в леглото, за да се разсъни по-бързо. — Исках да говоря с вас за нещо изумително и ми казаха, че е по-лесно отвън да се направи връзка с Кайро, отколкото обратното. Ричард спомена ли ви нещо за първия ми ден тук?
— Единствено, че си имала някакви неприятности. Само толкова.
— Меко казано „неприятности“. — Ерика накратко разказа на доктор Лоуъри събитията от изминалия ден. После описа статуята на Сети I с максимални подробности.
— Невероятно — прошепна той, когато тя свърши. — Всъщност аз съм виждал хюстънската статуя. Човекът, който я купи, е неприлично богат и изпрати собствения си „Боинг 707“ да вземе мен и Ленард от Метрополитън, за да удостоверим автентичността й. И двамата бяхме на мнение, че това е най-красивата скулптура, открита в Египет. Предположих, че е от Абидос или Луксор. Състоянието й бе изумително. Просто невероятно, че е била погребана три хиляди години. Както и да е, тази, изглежда, е същата.
— Хюстънската статуя имаше ли в основата си резбовани йероглифи?
— Да, имаше — каза доктор Лоуъри. — Имаше някакви традиционни религиозни текстове, но най-отдолу имаше нещо твърде необичайно.
— И при тази е същото — възбудено каза Ерика.
— Беше много трудно за превеждане и гласеше нещо подобно: „Нека почива във вечен мир Сети I, който царува след Тутанкамон“.
— Изумително. И при мен са изписани имената на Сети и Тутанкамон. Сигурна бях и все пак е толкова необичайно.
— Наистина, няма никакво обяснение защо се споменава името на Тутанкамон. А ти обърна ли внимание кое от имената на Сети I е използвано?
— Мисля, че това, което се свързва с бог Озирис — отговори тя. — Почакайте, ще ви кажа със сигурност. — Тя си спомни за скарабея, който й бе дал Абдул Хамди. Намери го в джоба си. — Да, с Озирис е — потвърди тя. — Спомних си, че беше същото като на един готин фалшив скарабей. Както и да е, доктор Лоуъри, имате ли възможност да фотографирате йероглифите от хюстънската статуя и да ми ги изпратите?
— Да, разбира се. Купувачът се нарича Джефри Райс. Фактът, че има друга статуя като неговата, силно ще го заинтригува и би било редно да ми се отплати за информацията.
— Направо е трагедия, че статуята не е била изследвана на мястото, където е намерена.
— Наистина — съгласи се доктор Лоуъри. — Това е проблемът с нелегалната търговия. Иманярите унищожават толкова много информация.
— Винаги съм знаела, че съществува нелегална търговия, но никога не съм предполагала, че са в оборот образци от такъв ранг. Наистина бих желала да предприема нещо.
— Това е прекрасна цел. Но рисковете са големи. И както Абдул Хамди разбра със закъснение, тази игра може да бъде и смъртоносна.
Ерика благодари на доктор Лоуъри за обаждането и му обясни, че скоро ще тръгва за Луксор, където ще работи върху преводите си. Той я помоли да внимава и й пожела приятно прекарване. Ерика затвори, обзета от приятно вълнение. Настани се удобно в леглото и усети как целият ентусиазъм от началото на пътуването се завръща.
Ден втори
Кайро, 7:55
На изток небето още не бе започнало да се отърсва от нощта, а от близките села магарешки каруци, натоварени със стока, вече се отправяха към града. Ясно се чуваше трополенето на дървените колела, подрънкването на хамутите, звънците на овцете и козите, откарвани към пазарите. Когато хоризонтът изсветля, към каруците се присъединиха и безброй автомобили. От фурните се разнесе сладкият мирис на прясно опечен хляб. Към седем такситата се измъкнаха от скривалищата си, заляха града и нестройният хор на клаксоните поде песента си. Улиците се изпълниха с хора и горещината се засили.
Ерика бе оставила вратата на терасата полуотворена и шумът на движението по моста „Ел Тарир“ и булевард „Корнеиш ел Нил“, който минаваше пред Хилтън, скоро я събуди. Тя се обърна в леглото и погледна бледосиньото утринно небе. Чувстваше се прекрасно. Погледна часовника си и се изненада, че е спала толкова малко. Нямаше още осем.