Ерика седна в леглото. Фалшивият скарабей беше на шкафчето до телефона. Тя го взе и го стисна, сякаш за да провери дали наистина съществува. Във ведрата утрин вчерашните събития изглеждаха като сън.
Поръча си закуска в стаята и се зае да планира деня си. Реши да посети Египетския музей, да разгледа някои експонати от Старото царство, после да отиде в Сакра, некрополиса на столицата на Старото царство Менофер. Не искаше като всички туристи веднага да се втурне към пирамидите в Гиза.
Закуската й бе семпла: сок, пъпеш, пресни кроасани с мед, сладко арабско кафе. Сервираха я на терасата. Ерика седна, простря поглед към пирамидите, които отразяваха слънчевите лъчи в далечината, и несъзнателно се усмихна.
Наля си още кафе, извади пътеводителя на Нейджъл и го отвори на раздела за Сакра. Трябваше да посети много места и затова реши внимателно да състави програмата си. Изведнъж си спомни за пътеводителя на Абдул Хамди. Той беше в сака й. Внимателно отвори корицата, която едва се държеше за книгата и прочете адреса на титулната страница: Назиф Малмуд, Шари Ел Тарир 180. Това й напомни жестоката ирония в последните думи на Абдул Хамди: „Аз пътувам много и може да не съм в Кайро, когато си тръгваш“. Старецът се оказа прав. Тя отвори на раздела за Сакра и започна да сравнява по-стария пътеводител на Бедекер с по-новия на Нейджъл.
Над нея един черен сокол се носеше по вятъра, после бързо се спусна над някакъв плъх, който панически прекоси алеята и се скри в храстите.
Девет етажа по-надолу Калифа Калил натисна бутона на запалката в египетския фиат, който беше наел. Търпеливо я изчака и с явно удоволствие запали цигарата си. Беше едър, мускулест мъж с голям гърбав нос, който придаваше на лицето му саркастично изражение. Движенията му бяха по котешки отмерени и плавни. Погледна нагоре към терасата на стая 932. С мощния си армейски бинокъл той прекрасно виждаше Ерика и с одобрение се спря на краката й. „Много е хубава“, помисли си той и се поздрави мислено за това, че е попаднал на толкова приятен обект.
Ерика преметна крак връз крак точно срещу него и той се ухили. От това видът му стана още по-страховит, защото един от горните му предни зъби бе счупен тъй, че завършваше с остър ъгъл. По тази причина някои го наричаха Вампира.
Като странстващ воин Калифа се радваше на изключителен успех и нямаше никакъв проблем с безработицата в смутния Близък Изток. Бе роден в Дамаск и израснал в приют. После премина шкодата за командоси в Ирак, откъдето го бяха изхвърлили, защото не можеше да работи в екип. Освен това му липсваше съзнателност. Той беше маниакален убиец, когото само парите можеха да възпрат. Сега пресметна, че му плащат едни и същи пари за контрабандата на автомати „Калашников“, за кюрдите в Турция и за това да бъде бавачка на красива американка, и щастливо се засмя. Огледа съседните балкони и не видя нищо подозрително. Заповедите на французина бяха прости. Трябваше да предпази Ерика от вероятен опит за убийство и да хване извършителите. Свали поглед от „Хилтън“ и го насочи към брега на Нил. Знаеше, че трудно би могъл да я предпази от изстрел на снайпер. Не забеляза нищо подозрително. По навик потупа полуавтоматичния пистолет „Стечкин“ в кобура под лявата си мишница. Той беше негова любима реликва. Взе го от един агент на КГБ, когото уби в Сирия по поръка на Мосад.
Отново погледна Ерика и се изуми, че някой ще поиска да убие толкова красиво момиче. Тя беше като узряла праскова.
Внезапно момичето стана, събра книгите си и влезе в стаята. Калифа снижи бинокъла и го насочи към входа на „Хилтън“. Отпред чакаха обичайните таксита. Кипеше ежедневната утринна суматоха.
Гамал Ибрахим безуспешно се опита да прегъне първата страница на вестник „Ел Ахрам“. Той седеше на задната седалка в таксито, което бе наел за целия ден. Първоначално портиерът се противеше, но когато видя картата му на служител в отдела по антиките, бързо се примири. На седалката до него имаше увеличена паспортна снимка на Ерика Барън. Винаги, когато от хотела излезеше жена, той сравняваше лицето й с това от снимката.
Самият Гамал беше двадесет и осем годишен, около метър и шестдесет и възпълен. Беше женен, с две деца, на една и три години, и бяха го наели в отдела малко преди да защити докторат по обществена администрация в университета. Бе започнал работа в средата на юли, но нещата не вървяха толкова гладко, колкото му се искаше. Личният състав на отдела бе толкова многоброен, че единствената работа, която му даваха, бяха такива странни задачи като например тази да следи Ерика и да докладва къде ходи. Две жени излязоха и взеха такси. Гамал взе снимката и я погледна. Той никога не бе следил никого и смяташе тази задача за унизителна, но не можеше да откаже, още повече че трябваше да докладва лично на шефа, Ахмед Казан. Гамал имаше много идеи за реконструкции в отдела и му се струваше, че сега ще му се отдаде възможност да ги изложи.