— Един последен въпрос. Знаеш ли къде е статуята на Сети?
— Не, за нещастие. — Стефанос впи жаден поглед в куфарчето.
— Тази статуя ми е нужна.
— Ако чуя нещо за нея, веднага ще ти се обадя — каза Стефанос.
— Ти така и не ми даде възможност да видя хюстънската статуя — продължи Ивон, внимателно загледан в Стефанос.
Стефанос изненадано вдигна поглед от куфарчето.
— Защо мислиш, че имам нещо общо с Хюстънската статуя?
— Нека просто приемем, че съм научил отнякъде.
— От книжата на Хамди ли разбра? — раздразнено попита той.
Вместо да отговори, Ивон отвори куфарчето и изсипа съдържанието му на масата. После се облегна назад, спокойно отпи от перното си и се загледа в Стефанос, който ровеше из писмата. След малко намери своето писмо до Абдул Хамди и го отдели настрана.
— Това ли е всичко? — попита той.
— Това е всичко, което намерихме — отвърна Ивон и обходи с поглед масата.
— Внимателно ли претърсихте?
Ивон хвърли поглед към Раул, който утвърдително кимна.
— Много внимателно — отсече Раул.
— Трябва да е имало още — каза Стефанос. — Не мога да повярвам, че дъртото копеле е блъфирало. Каза, че иска пет хиляди долара в брой, защото в противен случай щял да предаде документите на властите. — Стефанос още веднъж прегледа писмата, този път по-внимателно.
— Ако трябва да направиш предположение, какво смяташ, че се е случило със статуята на Сети? — попита Ивон и си поръча още едно перно.
— Не зная — каза Стефанос, без да отмества поглед от едно писмо до Абдул Хамди, изпратено от американски търговец. — Но ако това ще те успокои, мога да те уверя, че все още е в Египет.
Настъпи мълчание. Стефанос задълбочено четеше, а Раул и Евангелос се блещеха един другиму над чашите. Ивон гледаше през прозореца. Той също смяташе, че статуята на Сети е в Египет. От стола си виждаше хотелския басейн, отвъд него се простираше Нил. В средата на реката нилския фонтан изригваше във въздуха воден стълб, който се пръскаше на прах и раждаше безброй дъги от двете страни на струята. Помисли си за Ерика Барън и му мина наум, че би било добре, ако Калифа наистина е толкова добър, колкото го изкарваше Раул. Ако Стефанос бе убил Хамди и сега посегнеше на Ерика, то Калифа щеше да си заслужи парите.
— А тази американка? — попита Стефанос. Той сякаш четеше мислите на Ивон. — Искам да я видя.
— Отседнала е в „Хилтън“. Но е малко пренапрегната след цялата история. Тъй че бъди внимателен с нея. Тя е единствената ми връзка със статуята на Сети.
— В момента статуята не ме интересува — рязко отвърна Стефанос и избута кореспонденцията пред себе си. — Но въпреки това искам да говоря с нея и ти обещавам, че както обикновено ще съм тактичен. Освен това научи ли нещо за Абдул Хамди?
— Не много. Произхожда от Луксор. Дошъл в Кайро преди няколко месеца, за да отвори магазин за антики. Има син, който още се занимава с търговия с антики в Луксор.
— Беше ли при сина му?
— Не — каза Ивон и стана. Стефанос му беше омръзнал. — Да не забравиш да ми се обадиш, ако научиш нещо за статуята. Ще си платя. — Той леко се усмихна и тръгна.
Раул го последва.
— Вярваш ли му? — попита Раул, когато излязоха навън.
— Не знам какво да мисля — отговори Ивон, без да спира. — Това, дали му вярвам, е един въпрос, а дали му имам доверие, съвсем отделен. Той е най-големият опортюнист, когото съм виждал. Инструктирай Калифа да бъде внимателен, ако Стефанос се срещне с Ерика. Ако се опита да я нарани, искам да бъде застрелян.
Село Сакра, 13:48
Една муха хаотично летеше от единия прозорец до другия. Ерика се огледа. Стените и таванът бяха белосани. Единствената украса бе един усмихнат плакат на Ануар Садат. Единствената врата бе затворена.
Тя седеше на стол с права облегалка. От тавана се спускаше електрическа крушка. До вратата имаше малка метална масичка и стол, подобен на този, на който седеше. Ерика изглеждаше ужасно. Панталонът й бе скъсан на дясното коляно. На гърба на бежовата й блуза беше засъхнало голямо петно кръв.
Протегна ръка напред, за да прецени дали още трепери. Трудно беше да се прецени. В един момент й се стори, че ще повърне, но гаденето премина. Сега чувстваше леки пристъпи на световъртеж, които преминаваха, когато затвореше очи. Без съмнение все още се намираше в шок, но вече разсъждаваше значително по-ясно. Осъзнаваше например, че са я отвели в полицията в село Сакра.