Целта на Ерика бе да стигне до района на златарите, за да накупи различни подаръци. Но решимостта й бързо се стопи, когато някой прокара мръсните си пръсти през косата й. Сега желаеше само колкото се може по-бързо да се върне в хотела. Страстта й към Египет се изчерпваше с древната му цивилизация и нейните загадки. Съвременният, организиран Египет й дойде много. Искаше да посети паметниците, като например Сакра, а най-много й се щеше да стигне до Горен Египет, до селските райони. Беше уверена, че там всичко ще е като в красив сън.
На следващия ъгъл зави надясно. Преди да излезе от хотела, беше проучила картата на Кайро и сега прецени, че ако продължи да се движи на югоизток, ще излезе на площада пред джамията „Ел Ажар“. Тя разбута група купувачи, които се пазаряха за някакви проскубани гълъби в тръстикови клетки, и се затича. В далечината пред нея се виждаше минаре.
И изведнъж се закова на място. Момчето, което й бе поискало цигара и оттогава я следваше, се блъсна в нея, но тя не го забеляза. Очите й бяха приковани в една витрина. Там беше изложен глинен съд във формата на плитка делва. Беше безценна находка от древния Египет, кой знае как попаднала насред тази мръсотия. От ръба бе отчупено малко парченце, но иначе съдът бе непокътнат. Дори глинените уши, явно предназначени за окачване на делвата, си бяха на мястото. Тя, разбира се, знаеше, че пазарите са пълни с фалшификати с нарочно завишени цени, за да привличат туристите, но в момента бе искрено впечатлена от това колко автентичен изглеждаше този образец. Най-често срещаните фалшификати бяха гравирани статуетки във формата на мумии. Но това беше отличен образец от преддинастическата епоха, в никакъв случай по-лош от тези, които бе виждала в Бостънския музей на изящните изкуства. Ако беше истински, този предмет би трябвало да е на повече от шест хиляди години. Отстъпи крачка назад и погледна прясно боядисаната табела над витрината. В горния край се мъдреха неразбираеми криволици на арабски. Отдолу пишеше „Антика Абдул“. Вратата бе вляво от витрината и пред нея висяха многобройни нанизи от мъниста. Един от ескорта досадници подръпна сака й и това беше достатъчно, за да се реши да влезе в магазина. Нанизаните стотици разноцветни мъниста се разделиха пред нея и се срещнаха зад гърба й с остро тракане. Помещението беше малко, около десет фута широко и два пъти по-дълбоко. Беше изненадващо прохладно. Подът бе застлан с безброй протрити ориенталски килимчета. По-голямата част от стаята заемаше Г-образен тезгях, покрит със стъкло.
Тъй като никой не я попита какво иска, тя намести презрамката на сака си и се наведе, за да разгледа по-отблизо изумителния съд, който бе видяла през витрината. Основният тон беше блед, деликатно изтеглените орнаменти бяха нещо средно между кафяво и пурпурно. Вътре беше натъпкан смачкан вестник на арабски.
Тежките червено-кафяви завеси в дъното на магазина се разтвориха и собственикът, Абдул Хамди, с провлечени крачки се приближи до тезгяха. Ерика му хвърли бегъл поглед и веднага се успокои. Беше към шестдесет и пет годишен и в изражението и жестовете му имаше някаква приятна благост и кротост.
— Силно се интересувам от тази делва — каза тя. — Мога ли да я разгледам по-обстойно?
— Разбира се. — Абдул излезе иззад тезгяха, взе делвата и безцеремонно я тикна в треперещите ръце на Ерика. — Ако искате, я донесете до тезгяха — каза той и включи електрическата крушка.
Ерика внимателно постави делвата на тезгяха и свали сака си. След това отново взе делвата и бавно я завъртя, за да проучи украсата. Освен чисто декоративните шарки имаше също и танцуващи фигури, антилопи и груби лодки.
— Колко струва? — попита тя, без да отлепя очи от рисунките.
— Двеста лири — каза Абдул и понижи гласа си, сякаш произнасяше някаква тайна. В очите му проблесна палаво огънче.
— Двеста лири! — произнесе тя с престорено изумление, докато наум обръщаше лирите в долари. Това правеше около триста долара. Реши да се пазари още малко и да се опита да разбере дали делвата е фалшива. — Не мога да си позволя да дам повече от сто лири.
— Най-изгодното ми предложение е сто и осемдесет — каза Абдул.
— Най-много да стигна до сто и двадесет — отвърна Ерика и продължи да изучава декорацията.
— Добре, специално за вас… — Той замълча и докосна ръката й. Не й стана неприятно. — Американка ли сте?
— Да.
— Това е добре. Харесвам американците. Много повече, отколкото руснаците. Специално за вас ще направя нещо много специално. Ще продам тази вещ на загуба. Трябват ми пари, защото магазинът е съвсем нов. Тъй че, специално за вас, сто и шестдесет лири. — Абдул протегна ръка, взе делвата от Ерика и я постави на масата. — Прекрасна вещ. Най-добрата в магазина. И това е последното ми предложение.