— Мислиш ли, че можеш да прогониш лошото време, Изабела? Седни. И аз се изнервям, като виждам колко си напрегната.
— Внучка ти трябва да излезе и да се пребори с природните стихии, за да открие своя Свещен Граал — заяви Хермес театрално. — Археологията е благородно призвание. Тя събужда откривателя във всеки от нас.
— Моля те, Хермес, не я насърчавай — намесих се аз. — Поне не в това ужасно време.
— Бари Дъглас се е гмуркал и при по-лоши метеорологични условия — отбеляза Изабела, без да откъсва поглед от притъмнялото небе.
— Бари Дъглас сам признава, че действа рисковано — възразих аз. — Не се интересува от нищо, освен ако не е незаконно или не е свързано със завоевания над нежния пол.
Изабела се опита да сдържи смеха си, а Франческа ме изгледа неодобрително.
Бари Дъглас беше наш приятел. Този колоритен австралиец живееше в Александрия от много години. Занимаваше се с реставрация на археологически артефакти, беше се специализирал във възстановяването на бронзови предмети. Когато не работеше, човек можеше да го открие по баровете, където често и аз му правех компания. Пиперливото му чувство за хумор и непринудеността му ми позволяваха, макар и временно, да се откъсна от забързания градски ритъм.
— Трябва да накараш внучката ми — обърна се Франческа към мен — да се откаже от това нелепо издирване. Съпругът ми стана жертва точно на такава натрапчива мания.
— Джовани стана жертва на национализацията, Франческа — измърмори Хермес.
Франческа хвърли неспокоен поглед към Адел. Дори и аз знаех, че Хермес е преминал границата, беше опасно да се изказват на глас такива мисли в страна, която в момента извървяваше трудния път от колониален феодализъм към несъмнено по-демократичния социализъм. В последно време опитите на президента Садат да изведе страната на свободния световен пазар бяха предизвикали безредици поради недостига на храна. Само за една нощ купоните за храна бяха загубили своята стойност, защото бе станало почти невъзможно с тях да се купи ориз, хляб и дори газ за готвене, затова хората бяха започнали да се бунтуват.
— Тихо, не позволявам да се говорят такива приказки в дома ми! Трябва да мисля за сигурността на семейството си — изшътка тя.
Враждебността между двамата възрастни сега се проявяваше съвсем открито.
— Баста! — намеси се Изабела. — Нона, само почакай и ще видиш каква репутация ще ми създаде това откритие.
— То ще те довърши — отвърна Франческа злокобно. — Изобщо не трябваше да ти позволяваме да учиш в университета.
Усетих, че можеше да се разрази скандал. Дядото на Изабела беше останал очарован, но баба й бе побесняла, когато Изабела отиде в Оксфорд да учи археология в „Лейди Маргарет Хол“. Франческа беше консервативна и много й се искаше да види внучката си сполучливо омъжена. Тя не бе оправдала надеждите й и вместо това бе избрала мен.
— Значи щеше да се гордееш с мен, ако бях успяла да си намеря някой милионер, също като майка ми, така ли? — не й остана длъжна Изабела.
Франческа направи жест като че ли се изплю в шепата си. Мразеше снаха си.
— Май трябва да съм благодарна, че изобщо се омъжи — измърмори тя. — Но не съм особено щастлива, че си избра англичанин.
След това се обърна към мен и заяви рязко:
— Нали знаеш, че по време на войната англичаните изпратиха съпруга ми в концлагер в пустинята?
— Заедно с много други националисти, които им бяха противници, просто нямаха друг избор. Дядо беше готов да отиде доброволец, за да се бие на страната на Ромел, но англичаните се пазеха от такива като него. Освен това думата концлагер е твърде преувеличена, нона. А и дядо беше активен член на фашистката партия — намеси се Изабела, преди да успея да отговоря.
— Той беше националист, обичаше Италия и вярваше в Мусолини, докато той не въведе онези абсурдни расистки закони. Това сложи край на партията му тук, в Александрия. Тогава ние всички се познавахме — евреи, копти, католици, гърци. И нямахме никакви проблеми. — Франческа въздъхна дълбоко и едва се въздържа да не се прекръсти. — Англичанин и при това атеист. Какво направих, за да заслужа всичко това?
— Той е учен, разбира се, че ще е атеист, Франческа — обади се Хермес.
— За мен това беше въпрос на съзнателен избор — обясних аз. — Вероятно ще се зарадваш, като чуеш, че майка ми, която беше католичка, също остана дълбоко разочарована от мен.