Колкото и да не ми се искаше, отговорът ми прозвуча като оправдание. Настъпи мълчание. След това Франческа заговори, а в думите й имаше такова напрежение, каквото никога не бях чувал досега:
— Науката не може да обясни всичко, Оливър. В живота има много тайнствени неща.
— Един път и Франческа да е права — каза Хермес и ми се усмихна.
Беше чаровна и откровена усмивка, почти като на дете. Не можех да не се доверя на топлотата, която струеше от този човек.
— Значи ето откъде си наследила склонността си към мистицизма — обърнах се към Изабела и посочих с глава Франческа.
Възрастната жена се наведе напред и стисна ръката ми неочаквано силно.
— Грешиш. Наследи я от съпруга ми. Джовани вярваше в мистицизма. Малкото ми останала вяра дължа на образите на светците, които съм събрала.
Пусна ръката ми. Ноктите й бяха оставили следи върху нея.
— Той беше маг, човек с визия — добави Хермес с въздишка и за миг между двамата възрастни като че ли настъпи примирие, все едно самият Джовани беше влязъл в стаята.
Изабела бързо се извърна от прозореца.
— Внимавай какво говориш, нона. Спестила съм на Оливър някои от мрачните тайни на фамилията ни. Не искам да си помисли, че всички сме луди.
— Но вие сте — обади се Хермес и двамата избухнаха в смях.
Франческа ми заговори, без да им обръща внимание:
— Оливър, не забравяй, че сме в Египет. Аз си имам своя бог, но има безброй още богове. Понякога дори и най-рационално настроените хора се сблъскват с необяснимото. Като например внучката ми, която се е впуснала в търсене на невъзможното.
— Тя ще открие астрариума, убеден съм в това — заключи Хермес.
Този извод бе направен с такова пророческо самодоволство, че ме подразни. Изглежда бе подействал по същия начин и на Франческа.
— Може би самото търсене на Изабела е метафора — обадих се аз, преди тя да успее да каже каквото и да било.
— Метафора на какво? — усмихна се Франческа кисело.
— На това да открие собствената си същност.
Настъпи неловко мълчание и в този момент осъзнах, че неволно съм попаднал на истината. Изведнъж Изабела отново скочи на крака.
— Никой от вас не разбира колко важно е това! — беше бясна, защото бяхме говорили за нея като за дете, и закрачи из стаята. — Да предположим, че успеят да докажат, че механизмът от Антикитера е можел да определи орбитите на планетите и положението на слънцето. А това би означавало, че древните гърци са знаели, че земята не е центърът на вселената! Сега си представете, че успея да открия по-ранен прототип, да кажем вавилонски или египетски, който е изпълнявал същите функции. Моето откритие би променило цялата ни представа за античния свят! Не само ще бъдем принудени да преосмислим инженерните познания на древните, но съществуването на този уред ще промени понятията ни за навигацията от онова време и може да се окаже, че първата астролабия е била създадена значително по-рано, отколкото предполагахме. Бих могла да докажа, че мрачното Средновековие е било значително по-мрачно, отколкото си мислим. И не е само това, астрариумът би могъл да даде отговори на толкова много въпроси. Това ще е откритието на живота ми.
— Не знам дали ще направиш това откритие, Изабела, но трябва да ти кажа, че ако продължиш да се гмуркаш в залива, си истинска глупачка. — Франческа натърти на последната дума. — И то не само заради лошото време. Да знаеш, че рано или късно ще си навлечеш неприятности. Непрекъснато ни наблюдават какво правим — военните, тайните служби, приятелите, на които мислиш, че можеш да се довериш.
— Баба ти има богат житейски опит. Тя ще е в безопасност. — Хермес протегна ръка, за да успокои възрастната жена.
Франческа се направи, че не забелязва протегнатата ръка.
— Никой не е в безопасност. Всеки подозира другия, че е шпионин. Привидно всички приветстваме политиката на Садат на отворени врати, но инфлацията ни е довела до отчаяние. Помнете, че в наше лице хората все още виждат стария ред. Бъди нащрек, Изабела. Не се самозаблуждавай, всички те наблюдават и само чакат да сбъркаш някъде.
— Мога да се грижа за себе си — отвърна Изабела пренебрежително. — Освен това моят голям и силен съпруг ще бъде с мен по време на гмуркането.
Изабела протегна ръка, постави я в моята и я сви на юмрук. Прощаваше ми.
Обърнах се към Франческа и й се усмихнах, но тя ме изгледа с враждебно пренебрежение.