В последвалата тишина чух тежките стъпки на мъжа, който тичаше през пещерата към мен. Бях съкрушен от загубата на Амилия. Но в момента нямах време да тъжа. Започнах да се влача възможно най-тихо по покрития с лишеи под на тунела, молех се преследвачът ми да не забележи кървавата диря, която оставях след себе си. Огледах се и потърсих някакво оръжие за защита. Видях тежък камък, вдигнах го и зачаках, като отчаяно се опитвах да контролирам дишането си. Стъпките се приближиха към мен, но точно преди да достигнат до мен в стената на пещерата зад гърба ми се отвори пролука и нечия ръка ме издърпа в нея.
48
Един възрастен мъж ми помогна да се изправя и ме подкрепяше, докато стигнахме до малка лодка с гребла, която се носеше по подземната река. Помогна ми да се кача в нея и аз се строполих на дъното й. Промърмори нещо на някакъв непознат за мен диалект и хвърли една черга върху мен. Докато се навеждаше, забелязах, че очите му са съвсем бели, премрежени от перде.
Той отблъсна лодката и ние се понесохме по тъмните води, осветявайки пътя си само с един газен фенер. Нямах никаква представа накъде отиваме. Сталактитите под които минавахме ме заслепяваха, светлината от фенера се отразяваше в хилядите им кристали. Чувствах как кръвта изтича от тялото ми.
Върху тъмночервеното поле под клепачите ми се появи блестящо оранжево петно и отново се върнах в съзнание. Чух шума на капеща вода и усетих острия мирис на оборски тор и влажна слама, и неподражаемия аромат на ябълков тютюн за наргиле. Отворих очи и осъзнах, че стискам нещо в ръката си. Погледнах надолу. В шепата си държах перо, кафяво перо от ястреб врабчар.
Лежах върху нисък диван, покрит с ярешка кожа. Възрастният мъж седеше до мен, в скута си държеше купа с вода и се усмихваше. Беззъбата му уста бе хлътнала в набръчканото му лице. Докато произнасяше нещо, което ми прозвуча като молитва, той вдигна една чаша и изля студената вода върху лицето ми. Изненадан, аз се опитах да изтръскам водата и едновременно с това да си поема въздух.
Главата ме болеше, но въпреки известната дезориентация и изостреното ми възприятие към цветовете съзнанието ми в момента бе съвсем бистро.
— Не те разбирам — казах аз на арабски.
— Това е защото говоря на древен език — отвърна ми той, също на арабски. — Това е арамейски. Извини ме, че те облях с вода, но трябваше да го направя. Сега сме в десетия час.
Отпуснах се назад на възглавниците, а той се наведе и огледа раната на крака ми, която беше покрита с лапа от кафяво-зелен мъх. Дръпнах уплашено крака си назад. Лапата се разхвърча на всички страни. Той ми се скара и отново върна мъха на мястото му.
В този миг се сетих за астрариума. Вдигнах ръце към раменете си, раницата ми я нямаше. Огледах се като обезумял наоколо. Мъжът разбра тревогата ми, протегна се към малката плетена кошница в краката си и извади от нея астрариума, увит в омазнена ярешка кожа.
— Не се бой, приятелю, съкровището ти е на сигурно място. Настъпи последният час от пътешествието ти и аз успях да възстановя здравето и зрението ти.
При тези думи той докосна клепачите ми, от пръстите му се носеше острият мирис на лапата.
— Аз съм Йедания бар-Ишмаел — продължи той. — От векове моето семейство пази тайната гробница на Нектанебо II, още от времето, когато моят далечен предшественик е бил нает за телохранител от фараона при остров Елефантина.
— Ти евреин ли си?
— Моето семейство е избрало да тръгне с Моше бен Амрам ха-Леви (Моисей) през разделеното море, а сърцата ни винаги са принадлежали на тази земя. Тук съм роден и тук ще умра. — И той попипа с пръсти пръстта по пода на пещерата. — Съжалявам за смъртта на жената, която беше с теб. Берберите ще отнесат тялото й и ще я погребат до съпруга й.
За момент отново видях в съзнанието си трупа на Амилия. Изведнъж ми мина през ума, че астрариумът бе взел прекалено много жертви. Обзе ме отчаяние. Опитах се да потисна надигащата се в мен паника и да пресметна още колко минути ми остават да живея. Може би бяха съвсем малко.
Огледах се. Стаята водеше към двор, рогозка от тръстика закриваше вратата към него. Синкавата светлина на зората се процеждаше между процепите в рогозката и през тях успях да зърна няколко кози, вързани за един кол, и една метална помпа за вода.