— Много е съблазнително. Нека си помисля.
Другият престана да го убеждава.
— Съгласен съм. Кога ще получа отговор?
— Може би още утре.
Излязоха от бюфета. Станимир благодари за почерпката — била чудесна, и понечи да се сбогува — имал много работа. Тръгна си, когато невзрачният го спря.
— Щях да забравя — започна той и искрено се усмихна, — беше ми поръчано да ти обявя, че имаш вече право на Допуск–2. Сигурно знаеш какви са правата, давани от него. Въпреки това ще ти ги обясня с няколко думи: получаваш свобода и бързина при придвижване из Сградата. Напускайки стаята, ако това не влиза в разрез с по-висша необходимост, можеш да попаднеш в непосредствена близост до желаното място. Настоящият документ означава, че си направил стъпка нагоре в йерархията. Поздравявам те за примерната служба. А сега трябва да влезеш в онази стая и да подпишеш съответните документи.
Станьо изтръпна целият — сега би предпочел да не влиза в никакви врати.
Невзрачният търпеливо чакаше.
— Довиждане — каза Станимир и се реши.
Хвана дръжката и отвори посочената му врата. Прекрачи прага…
Кабинетът на Димитър е изпълнен с тишина. Самият той е възстановил душевното си равновесие, минал е през лекарския кабинет, където мигновено са го освободили от получената рана и сега седи на бюрото си, чете току-що постъпилото донесение и често примигва с късогледите си очи.
„… е създадено чувство за съпротива. На обекта бе намекнато за споразумение и лични изгоди. Същият не отказа и не прие. Запази си правото да помисли. Нивото на нервна възбуда е повдигнато. Вербуването засегна нравствените устои на личността. Резултат: неприязън към официалния ред. Насока: стремеж към активен контакт с неформални организации (засега само предполагаем). Полза: информация от независим и следователно обективен източник…“
Изглежда му бяха дали някакво успокоително. Срещна Петър и той му се стори най-милият човек на света. Не биваше да продължава повече така. Опита се да възбуди вътрешната злост, но не успя. Липсваше подходящ обект. Защо да не бъде „Белязания атом“. Представи си го: добре сложен, привлекателен мъж. Придаде му иронична усмивка, преминаваща в арогантност, и солидна доза наглост. Така, сега бе възможно да възбуди у себе си негодуване от израза му, после от предполагаемите постъпки, които този тип би извършил, докато накрая го намрази, само защото той съществува.
Познаеше добре механизма на омразотворчеството. Задейства го и постигна желаното: онова трескаво състояние на мозъка, което го кара да прескача от събитие на събитие и с лекота да ги комбинира. После далеч по-трудно щеше да се отърси от ненавистта — кой знае защо не бе разработен подобен механизъм, но в крайна сметка лесно можеше да го разреши като не си позволи скорошна среща с обекта на „обичта“.
Защо не избра убийците?
Можеш ли да намразиш някого, чието лице не си виждал?
Спомни си разговора с Петър.
— Кои бяха тези хора?
— Забрави ги.
— Как така да ги забравя. Та те щяха да ме убият!
— Те са професионалисти. Ако имаха наистина такова намерение, нищо не би ги спряло. Престани да си блъскаш главата.
Сигурно „те“ бяха от специалния отряд.
— Не мога да забравя лицето на убития.
— Нима е имало такъв?
Звучеше като подигравка, но бе произнесено напълно сериозно.
— Трудно ми е да забравя това, което съм видял със собствените си очи.
— Запомни неписаното правило: в Сградата никога не стават такива събития. За тях няма почва и място. Те не са присъщи за нашето общество.
— Благодаря, че ми отвори очите.
— Пази се някой да не ги затвори завинаги.
— Това предупреждение ли е?
— Смятай го за съвет.
Беше се надигнал, готов да избухне и да се бие. Тогава Петър се ухили, стана и тръгна към вратата, но преди това му подаде малко листче.
„Прекарали са подслушвателна уредба. Внимавай какво говориш. В края на работния ден ела край Лимфата, на най-долния етаж. Унищожи веднага бележката.“
Подпис нямаше…
… Появи се образът на Външния шеф. Изглеждаше невероятно уморен.
— Възникнаха известни затруднения с енергията — обяви той. — Налага се от утре да бъдат затворени нечетните стаи. Организирайте уведомяването на колектива. Нека стане негласно. Обяснете им, че това няма нищо общо с организацията на Сградата и е временно и случайно явление. Взимат се незабавни мерки за бързото преодоляване на недостига. Съвпадението с Празника на Сградата е чиста случайност. Постарайте се тържеството да протече така, че хората по-малко да се въртят из стаите.