Бяха девет души: три жени и шестима мъже. Познаваха се добре, само Станимир не беше виждал Петър и Димитър.
Събраха се на кратко съвещание в един от ъглите на фоайето. Пламъците на пожара се разрастваха, но достатъчно бавно, че да бягат панически. По коридорите сновяха хора и по-буйните с трясък разбиваха вратите, символ на омраза и потисничество. Действаха първично и с нищо не си помагаха. Те не съзнаваха още, че борбата бе вече за спасяване на собствения им живот.
— Какво ще правим? — запита Снежа.
— Първо да установим с какво разполагаме — предложи Станимир.
Бързо направиха опис на оскъдните вещи:
1: хляб за три дни;
2: две гарафи, пълни с вода и три празни, които се надяваха да попълнят из пътя;
3: железен лост, намерен от Марин в кухнята;
4: три сгъваеми ножчета;
5: пистолетът на Димитров, така и неизползван от зачисляването му, с осем патрона;
6: допуски от 2 до 6;
7: дребни лични вещи, полезни за външния вид и тоалета, но неизползваеми в борбата за оцеляване.
— Стратегията е ясна — заяви Драгомир, мъж на средна възраст, среден ръст и със запомнящо се спокойно лице. — Трябва да стигнем първия етаж, в краен случай втория и да излезем извън Сградата. Сигурен съм, че гори не само при нас. Скоро вътре няма да издържи ни едно живо същество. Освен това…
Някакъв тътен, изглежда предизвикан от срутване, разтърси пода.
— Слизаме надолу!
— На кой етаж сме? — запита Станьо.
— На петнадесетия! — отговори рязко Марин. — Съвсем близо сме до спасението.
— Струва ми се… — предпазливо се намеси Петър — … доколкото знам от практиката, не винаги формалните цифри съвпадат с действителните.
— Тогава?
— Всъщност Сградата наистина е голяма, но не толкова, колкото си мислим. Вярна е височината от четиристотин етажа. Докато ширината е фиктивна. Има едва четири коридора. Останалите са математически имитирани при преходите чрез транслаторите.
— Как да установим истинските координати? — запита Марин.
312 или Снежа се опита да се успокои и да се овладее. Гледаше Станьо и с мъка превъзмогваше налитащото желание. Петър добре разбираше какво я мъчи и трескаво премисляше как да я предпази от внезапно избухване. Засега бе възможен само един начин — да й възложи някаква работа.
— Някой от вас да е бил тук по време на строежа? — запита целенасочено той и не се изненада, че се обади Снежа:
— Аз бях в бюрото, проектирало електрическите инсталации — поясни тя. — С какво би ни помогнало това?
— Доколкото си спомням — обясни Димитър, без да се впуска в подробности, — разпределителните кутии на етажите носят номера, съвпадащи с истинските. Може ли да ги намерим?
— Веднага ще опитам! Някъде наблизо бяха!
Всички се разпръснаха по протежение на стените и внимателно зачукаха. Марин откри кутията. Събраха се край него. Петър с едно движение на лоста откърти капака.
— Къде са номерата?
— Сега ще проверя. — Хубавата жена се надигна на пръсти, при което полата й се изопна и очерта стройните крака. Когато се извърна, лицето й беше пребледняло. — Намираме се на двеста осемдесет и петия етаж.
— Лъжеш, мръснице! — развика се Мария. Тази жена изглеждаше доста възрастна. Бе пристигнала заедно с Драгомир и досега не беше се обаждала. Напълно си изпусна нервите и продължи: — Лесно ти беше навремето да минаваш от шеф на началник и обратно. Загуби си привилегиите. Иска да ни умори!
Жената изведнъж се тръшна на пода и пронизително зави. Виковете отекнаха между стените на етажа и се понесоха по коридора.
Пръв се съвзе Стоян, колегата на Станимир. Наведе се и рязко й удари два силни шамара. Жената учудено го изгледа. По-важно беше, че млъкна веднага.
— Тишина — обяви Марин. — Остава да изберем шеф.
— Стига глупости — разкрещя се отново Мария. — Ние загиваме, а вие се борите за власт!
— Млъкни — просъска Стоян и надвисна застрашително над нея.
Тя уплашено си вдигна за защита ръцете и го послуша.
— Предлагам — продължи Марин, — всеки от нас на листче хартия да запише името на подходящия според него ръководител. Важно е да има шеф, водач или както щете го наречете. И никак не е важно кой ще е той.
Изборът извършиха буквално за пет минути: накъсаха листчета от случайно попаднала им тетрадка и пуснаха единствената химикалка да обикаля по кръга.
Резултат:
Драгомир — пет гласа
Петър — два гласа
Станимир — един глас
Една бюлетина бе недействителна с изрисуван среден пръст, наподобяващ друга част от човешкото тяло.