— Живея с мама.
— А къде е тате?
— Татко почина миналата година.
— Как умря?
Трепнах.
— Убиха го. Това е лично, ако нямаш нищо против.
Миг мълчание и острият поглед на Пач сякаш малко поомекна.
— Сигурно ти е тежко. — Звучеше искрен.
Звънецът удари, Пач стана и се запъти към вратата.
— Чакай! — провикнах се подире му. — Ей, ако обичаш! — Беше почти на вратата. — Пач! Аз нищо не научих за теб.
Той се обърна и се приближи до мен. Хвана ръката ми и надраска нещо, преди да успея да се дръпна.
Погледнах надолу към седемте цифри с червено мастило на дланта си и ги стиснах в юмрук. Искаше ми се да му кажа хич да не се надява, че телефонът му ще звъни тази вечер. Искаше ми се да му кажа, че той е виновен, задето през цялото време само той беше питал. Много неща ми се искаше да направя, но само стоях безмълвна, сякаш не умеех да си отварям устата.
— Довечера съм заета — успях да проговоря най-накрая.
— И аз — ухили се той и си тръгна.
Стърчах като закована на мястото си и се опитвах да смеля случилото се. Нарочно ли изхаби цялото време да разпитва мен? За да се проваля? Да не си въобразяваше, че една сияйна усмивка ще оправи работата? Да, казах си, точно това си въобразява.
— Няма да ти се обадя! — провикнах се подире му. — За нищо на света!
— Написа ли си рубриката за утре? — Беше Ви. Приближи се, като си нахвърляше бележки в тефтера, който носеше навсякъде. — Мислех си моята рубрика да е за несправедливото разпределяне по чиновете. Падна ми се да седя до момиче, което призна, че днес сутринта си е сложило последната маска против въшки.
— А това е моят нов партньор — посочих гърба на Пач в коридора. Имаше дразнещо самоуверена походка, каквато обикновено върви в комплект с избелели фланелки и каубойска шапка. Пач не носеше нито едно от двете. Носеше тъмни джинси, тъмна фланела без яка и тъмни боти.
— Повтарачът ли? Явно не е учил както трябва първия път. И втория. — Ви ме изгледа многозначително. — Третият път е вълшебен.
— Тръпки ме побиват от него. Знаеше каква музика слушам. Без никакви заобикалки направо изстреля „барокова“ — неумело изимитирах аз тихия му глас.
— Може да е налучкал.
— Знаеше… и други неща.
— Какви например?
Отроних въздишка. Той знаеше повече, отколкото ми беше приятно да призная.
— Например как да ми лази по нервите — казах на края. — Ще кажа на Тренера да ни размести.
— Пробвай. Добре ще ми се отрази едно свежо материалче. „Десетокласничка отвръща на удара.“ Или още по-добре: „Шамар за реформата в клас“. Ммм, това ми харесва!
В крайна сметка аз отнесох шамара. Тренера категорично отхвърли молбата ми да ме премести. Явно бях вързана за Пач.
Засега.
Втора глава
Двете с мама живеем в покрайнините на Колдуотър, в селска къща от осемнайсети век, в която отвсякъде духа. Това е единствената къща на Хоторн Лейн, а най-близките ни съседи са почти на километър и половина разстояние. Понякога се питам дали човекът, построил къщата, си е давал сметка, че от всички възможни парцели е избрал самия център на любопитно атмосферно явление, което сякаш изсмуква цялата мъгла от крайбрежието на Мейн и я мести в нашия двор. И в този момент сградата беше обвита от сумрак, сякаш бе обсадена от избягали бродещи духове.
Цяла вечер не станах от кухненския стол в компанията на задачите по алгебра и на Доротея, нашата домашна помощница. Мама работи за търга „Хюго Реналди“, където координира търговете за имоти и за антики по цялото Източно крайбрежие. Тази седмица беше в северната част на щата Ню Йорк. Работата й беше свързана с доста пътуване, затова плащаше на Доротея да готви и да чисти, но съм съвсем сигурна, че с дребнички букви в трудовата характеристика на Доротея беше описано и задължението да ме контролира бдително като родител.
— Как беше в училище? — попита Доротея с лек германски акцент. Стоеше на мивката и остъргваше препечена лазаня от една керамична тава.
— Имам нов партньор за часа по биология.
— Това хубаво ли е, или лошо?
— Досега Ви ми беше партньор.
— Хммм. — Последва нова порция здраво търкане и меката плът на предмишницата на Доротея се разклати. — Значи е лошо.
Съгласих се с въздишка.
— Разкажи ми за новия си партньор. Какво е това момиче?
— Той е висок, тъмен и дразнещ.