— Явно ти е известно всичко за мен — изстрелях аз и едва ли можех да се изразя по-слабо. — Дори повече, от колкото би трябвало. Изглежда знаеш точно какво да кажеш, за да се почувствам неудобно.
— Ти ме улесняваш.
Искрица гняв се възпламени в мен.
— Значи признаваш, че го правиш нарочно, така ли?
— Кое?
— Ами това… че ме предизвикваш.
— Кажи пак „предизвикваш“. Устата ти изглежда толкова съблазнително, когато го правиш.
— Край. Довърши си билярда. — Грабнах щеката от масата и му я натиках в ръцете. Той не я взе.
— Не ми е приятно да седя на един чин с теб — заявих. — Не ми харесва да сме в един екип. Не ми допада снизходителната ти усмивка. — Челюстта ми потрепна — обикновено ставаше така, когато лъжех. Зачудих се дали и в момента лъжа. Ако беше така, прииска ми се да се сритам. — И ти не ми харесваш — троснах се възможно най-убедително и притиснах щеката към гърдите му.
— Радвам се, че Тренера ни сложи да седим заедно — отвърна той. Долових съвсем лека ирония в думата „тренер“, но не се сещах какво може да е скритото значение. Този път Пач си взе щеката.
— Действам това да се промени — уверих го.
Пач намери това за толкова смешно, че усмивката разкри чак зъбите му. Пресегна се към мен и преди да успея да се дръпна, разплете нещо от косата ми.
— Хартийка — обясни той и я пусна на земята. В този момент забелязах някакъв знак на китката му. Отначало го взех за татуировка, но като се вгледах по-внимателно, установих, че е червеникавокафяво и леко издуто родилно петно. Приличаше на петно от боя.
— Неприятно място за родилно петно — отбелязах, немалко смутена от толкова сходното местоположение на белега с моя.
Пач нехайно, но явно дръпна ръкава си над китката.
— Предпочиташ да е на по-интимно място ли?
— Никъде не го предпочитам. — Не бях сигурна как са прозвучали думите ми, затова опитах отново: — Пет пари не давам, дори изобщо да го нямаше. — Опитах трети път: — Просто не ме интересува родилното ти петно и точка.
— Други въпроси? — попита той. — Коментари?
— Не.
— Тогава ще се видим в часа по биология.
Зачудих се дали да не му кажа, че повече няма да ме види, но не ми се искаше да престъпвам думата си два пъти за един ден.
По-късно през нощта нещо изскърца и ме събуди. Заровила лице във възглавницата, застинах неподвижно, но нащрек. Мама отсъстваше от града най-малко веднъж месечно по работа, затова бях свикнала да спя сама и от месеци не ми се бяха счували стъпки по коридора към стаята ми. Истината беше, че никога не се чувствах съвсем сама. Веднага след като татко беше застрелян в Портланд, докато купувал подарък за рождения ден на мама, в живота ми се появи странно присъствие. Все едно някой кръжеше край моя свят и ме наблюдаваше от разстояние. Отначало това призрачно присъствие ме плашеше, но понеже от него не произлезе нищо лошо, страхът ми малко по малко се уталожи. Запитах се дали няма някакво космическо послание в начина, по който се чувствам. Може би духът на татко беше наблизо. Мисълта обикновено ми носеше утеха, но не и тази вечер. Усещах присъствието като лед върху кожата си.
Извърнах глава съвсем лекичко и забелязах някаква сянка, просната напряко на пода. Обърнах се светкавично с лице към прозореца, защото прозирното лунно сияние беше единствената светлина, която можеше да очертае сянка. Само че там нямаше нищо. Притиснах възглавницата към себе си и си казах, че сигурно облак е минал пред луната. Или пък вятърът е подмятал някакъв боклук. Въпреки това изчаках няколко минути пулсът ми да се успокои.
Докато събера смелост да стана от леглото, дворът под прозореца ми отново бе притихнал и спокоен. Единственият шум беше стърженето на клоните по къщата и силното туптене на собственото ми сърце.
Трета глава
Тренера Макконахи стоеше до черната дъска и не спираше да дърдори за нещо, но моите мисли се рееха далеч от сложнотиите на естествените науки.
Мъчех се да формулирам причините, поради които двамата с Пач не може да продължаваме да бъдем екип, и съставях списък на гърба на стар въпросник. Канех се веднага след края на часа да запозная Тренера с аргументите си. „Неотзивчив при изпълнение на задачите“, „слаба заинтересованост към работата в екип“, ето това написах.