Притеснен от пистолета в ръката на Том, Игнис отговори:
— Всичко може да се върне обратно. Всичко сторено може да се анулира.
— Това не беше подходящ отговор — намеси се Сайлъс. — Не би удовлетворил никой прокурор.
— Ликвидирайте всичко, не само оръжейния отдел — настоя Том. — Премахнете целия институт.
В шока на Игнис вследствие на вината му сега се усещаше и известно раздразнение.
— В науката няма нищо лошо. Всичко зависи от начина, по който тя се използва. Трябва да правите разлика. Не е задължително светът да се превърне в това тук заради науката. Беше ни даден шанс да поправим нещата.
Никой не му отговори.
Като се обърна към Бейли, тъй като очевидно той му се струваше най-разумен, Игнис се залови да обяснява.
— Да, това бъдеще е катастрофа, но всъщност доказва, че светът може да бъде променен радикално. Щом може да бъде така силно променен към лошо, значи може да бъде променен и към добро. Всичко се крие в начина, по който се прилага знанието, зависи от технологиите, които се развиват благодарение на науката, и от мъдростта, с която се използват. Можем да създадем идеален свят.
— Единственото изведнъж престана да ни избива — отбеляза Бейли.
Игнис примигна.
— Какво?
— Може да е спряло да ни убива, защото е решило, че ако се върнеш сам в нашето време, а всички нас ни няма, това ще привлече прекалено много внимание към теб. Как ще го обясниш? Спря да ни убива, за да е сигурно, че когато се върнем в нашето време, безпрепятствено ще продължиш работата си.
Игнис поклати глава.
— То не ме управлява. Не ми е господар. Ще направя каквото трябва да се направи, когато се върна.
— Каквото трябва да се направи? — вдигна вежди Бейли — Интересна формулировка, нали Сайлъс?
— Измама, маскирана като искреност — отсече адвокатът.
Игнис затвори очи. Мускулите на челюстта му се напрегнаха, сякаш стискаше зъби, а присвитите му устни бяха побелели. Или преглъщаше яда си, или търсеше думи, с които да ги убеди в своята добронамереност.
След като стана ясно, че тази неподвижност и мълчанието ще останат единственият отговор на Игнис на обвинението на Сайлъс в измама, Бейли попита:
— Какво точно смяташ, че „трябва да се направи“, Кърби? Игнис отвори очи. Поклати глава, сякаш примирен с подозренията им, но натъжен от тях.
— Няма защо да давам обяснения за това.
Обърна им гръб и тръгна към вратата.
Бейли вдигна пистолета на Мики Дайм към гърба на учения и заповяда:
— Спри на място.
Игнис продължи.
— Няма да посмееш да ме убиеш.
Таванът изскърца и нещо помръдна зад гипсокартона. Свидетел поясни:
— Единственото е навсякъде около нас.
Игнис излезе от кухнята и мина през дневната.
Бейли погледна Падмини, Падмини се обърна към
Том, а Том проговори:
— Накъде е тръгнал? Намислил е нещо.
Уини
Погромитът стоеше между тях и изхода, наблюдаваше — ги, но явно не беше агресивно настроен. След това вдигна високо глава, като че ли слушаше глас, който само той можеше да чуе. Блестящите му очи помръкнаха под нещо, което приличаше на вътрешни полупрозрачни клепачи. Създанието започна да се поклаща напред-назад като в ритъма на мелодия. Звярът беше толкова гъвкав, че напомни на Уини за кобра, омаяна от флейта.
— То… отнесе се нанякъде — пошепна госпожа Сайкс.
Майката на Уини каза:
— Оставаме заедно. Да го заобиколим. Тихо.
Бейли Хоукс
Докато Бейли стигне до общия коридор, Кърби Игнис беше прекосил една трета от разстоянието до северното стълбище. Не тичаше, но вървеше бързо, с определена цел.
Застанала до Бейли, Падмини се обади:
— Погледнете нагоре.
Таванът беше подгизнал и размекнат от нещо влажно и тежко и панелите се бяха разместили, като че ли щяха да се срутят.
Том Тран излезе от апартамента на Игнис, като не изпускаше от прицел Мики Дайм. Замечтаната усмивка на убиеца беше непоколебима, сякаш устните му бяха зашити във вид на арка.
Сайлъс също ги последва, но Свидетел остана.
— Хайде — каза Бейли и ги поведе след учения.
Струваше им се, че Игнис не може да направи нищо, за да ги постави в още по-голяма опасност. Бейли не можеше да си представи мъжът да е под заблудата, че ще избяга от отговорност след прехода. Но тази устременост на Игнис подсказваше, че има цел и план, което нямаше как да е добре за останалите.
Таванът зад тях простенваше, а този отпред се размекваше. Винтовете за гипсокартона със скърцане бавно се изтръгваха от конструкцията и от дървените й елементи се раздаваше тревожен шум, който подсказваше, че са под огромно, бързо увеличаващо се напрежение. Вляво и вдясно електрически разпределителни кутии изхвърчаха от стените, щръкнаха зелени, черни и бели кабели и се видя как нещо белезникаво се гърчи в образувалите се правоъгълни дупки, сякаш нетърпеливо да се измъкне от стените и да нахлуе в коридора.