34. Шадоу Стрийт 77
Отворът в тавана на сутерена се беше скрил, като че никога не беше съществувал. По стените и тавана не се виждаха пукнатини, нямаше ги хаотичното движение и гласовете. Демоничното множество се беше изпарило пред погледа им, а също и Свидетел.
Докато се придържаше за Том и още притискаше с една ръка раната на рамото си, Игнис заговори:
— Няма да съжаляваш, че ме пощади, Бейли. Ще оправя това. Всичко. Ще вкарам нещата в ред.
Бейли попита:
— Сайлъс, възможно ли е да е съвпадение, че от всички места на света тази къща е построена точно върху разлом в пространствено-времевия континуум?
— В съдебната зала разглеждаме причина и резултат, мотив и умисъл. Не обичаме съвпаденията.
— Нито пък аз. Том, дали е възможно да е съвпадение, че човекът, който ще унищожи бъдещето, живее точно в сградата, построена върху разлом в пространствено-времевия континуум?
— Малко вероятно е да е съвпадение — отговори Том Тран. — Аз вярвам в моделите и мистериозното.
Игнис, с лице, изкривено от болезнена гримаса, се намеси нетърпеливо:
— За какво е всичко това? Кървя. Имам нужда от медицинска помощ.
— Падмини — продължи Бейли, — ако истинският унищожител на света е мъж на име Фон Норкуист, защо не неговата сграда е била запазена като олтар?
— Въпросът ви е гатанка, която не мога да отгатна — отговори Падмини.
Мики Дайм се обади:
— Майка ми ви харесваше, доктор Игнис. Казваше, че имате добър поглед. Нямаше предвид зрението ви.
Бейли се обърна към Игнис.
— Времето и съдбата са сложни неща. Само едно бъдеще ли съществува… или са възможни различни варианти?
— Това е спорен въпрос — отвърна Игнис. Лицето му беше пребледняло. Ситни капчици пот покриваха челото му. — Няма да допусна да се стигне до това бъдеще. Никога няма да се случи.
Бейли попита:
— Кое беше предшестващото — работата ти, довела до съсипаното бъдеще, или идеята ти за бъдеще, в което управлява Единственото? Дали си създал това бъдеще, преди ние да го видим… или след като вече го видяхме, в резултат на вдъхновението си да създадеш „по-добър“ свят?
— Какви ги говориш? Виж, боли ме. Не мога да мисля трезво. Не те разбирам.
— Времето и съдбата — повтори Бейли — са сложни неща. Възприемаш ли всеки от нас, всеки човек на света, като инструмент на съдбата?
Игнис поклати глава.
— Не разбирам какво означава това.
— А аз, да — намеси се Падмини. — Аз съм инструмент на съдбата, господин Хоукс. Всички сме такива.
— Каква сила се е вселила в теб? — зададе въпрос Бейли на Игнис. — За каква мрачна съдба си създаден?
— Не ставай глупав, Бейли. Знам, че не си глупав мъж. Не ми говори за щуротии като съдба. Не съм обречен на бъдещето, което видяхме. Имам властта да създам по-добър свят, по-свободен, сигурен и чист като рая, свят, в който човешките импулси за разрушение и поквара ще бъдат затворени навеки в бутилка.
Бейли го застреля с три куршума в гърдите с пистолета на Мики Дайм и може би спаси света, макар че навремето не беше успял да спаси майка си от пияния си и агресивен баща.
Спаркъл Сайкс никога не се беше радвала толкова на прегръдки. След около минута Айрис се вдърви в ръцете на майка си, но продължи да допуска ласките й. Също толкова изненадващо беше, че им отвърна, доколкото й беше възможно.
Оттук нататък осмината действаха като един, не като общ разум, а като общност с една цел.
Том изтри записите от последните двайсет и четири часа от архива на охранителните камери. Той даде на Бейли оксижен, а Туайла му помогна да поправи пантите на капака на шахтата, избит от изригването на синята светлина от вулканичната тръба.
Тъй като беше писател и имаше богато въображение, Спаркъл седна на пода на инсталационното помещение с Мики Дайм и му обясни поредността и причините, поради които беше убил сенатор Бландън, Логан Спранглър, Сали Холандър и сестрите Къп. Като за хладнокръвен професионален убиец той беше изненадващо мил, почти като дете, и беше щастлив да му припомнят как беше застрелял тези хора и беше пуснал вързаните им тела във вулканичната тръба. Колкото и мил да изглеждаше, тя през цялото време го държеше на мушка. Разбира се, той беше убил Джери Дайм и Върнън Клик, но тя отново му го припомни, както и това, че беше застрелял доктор Кърби Игнис и беше оставил тялото в кухнята му.
— Майка ми харесваше доктор Игнис — каза Мики Дайм.
— Често я споменаваш. Трябва много да си я обичал.
— Обичах я. Обичам я. Толкова я обичам, че отдавна копнеех да убия Игнис.