— Така ли?
— Заради това, че тя го харесваше. Не обичах да харесва други мъже.
— Разбира се.
— Тя харесваше и сенатор Бландън.
— Наистина ли?
— Прииска ми се да го убия в момента, в който ги заварих да се целуват.
— Може да споменеш това пред полицаите.
— Винаги съм искал да узная кой е баща ми.
— Тъжно е да нямаш баща — каза Спаркъл.
— Който и да е баща ми, трябва поне веднъж да е правил секс с майка ми и с радост бих го убил заради това.
— Разбираемо — отговори Спаркъл.
— Мислиш ли, че ще ми позволят да взема бельото й със себе си в клиниката?
— Най-вероятно да. Каква опасност би могло да крие?
Нямаше какво да се направи със съсипаното канапе „Честърфийлд“ в апартамента на Къп. Какво обяснение можеше да се измисли за него? Че Мики Дайм го е съдрал и потрошил в пристъп на убийствена ярост? Дори и в такова състояние не би могъл да изкриви дотолкова тежката, украсена с орнаменти решетка на камината; накрая Сайлъс и Падмини я извадиха от камината и я отнесоха в склада в сутерена.
През цялото време Уини мълчаливо правеше компания на Айрис, която не му каза нищо повече до края на вечерта.
Телата на Джери Дайм и Върнън Клик бяха опаковани изчакаха там, където Мики ги беше оставил по-рано, преди прехода в бъдещето. С тях, трупа на Кърби Игнис, признанията на Дайм и твърдението му, че е загубил разсъдъка си, властите вероятно щяха да получат всичко необходимо и нямаше да предприемат скъпо и опасно претърсване на предполагаемо бездънната вулканична тръба. Дори и да го направеха, нямаше да открият нищо.
След като приключиха вечерята си в „Топърс“, Мак и Шели Рийвс тръгнаха към „Пендълтън“ в студения дъжд и завариха улицата пред сградата задръстена от полицейски юли.
На рецепцията Падмини Бахрати ги посрещна с ужасните новини за кървава оргия. За момент не разбраха и си помислиха, че Филдинг Удел е прекрачил границата на параноята, но не се изненадаха, че всъщност е бил Мики Дайм. Кой друг би могъл да е?
Майка му винаги го беше предупреждавала да не се доверява на мъже в униформа. Те обаче бяха много мили с него. Онези, които го разпитваха, разбира се, бяха детективи в цивилни дрехи. Когато гърлото му започна да пресъхва от приказки, донесоха му прекрасен билков чай с приятен лимонов аромат. Щом се оплака, че ръцете му дращят, намериха му крем за ръце, който беше истинска наслада. Настояваха, че му трябва адвокат, но той беше толкова натрапчив, че се наложи Мики да му каже да млъкне. Не се интересуваха само от убийствата в „Пендълтън“, но и от другите убийства, които Мики беше извършил, и съживяването на кариерата му се оказа доста интересно. Все пак, макар да бяха от другата страна и разсъдъкът им да си беше наред, докато неговият не, бяха част от едно и също — бизнеса с убийства. Всички обичат да си споделят бойни истории.
След недоспиването в продължение на дни Филдинг Удел се събуди чак на сутринта, отпочинал, както отдавна не му се беше случвало. Странно, че бе заспал на пода в кабинета си. Събуди се в ембрионална поза, олигавен като бебе.
Или всичко беше се оказало само сън, или Управляващият елит беше успял да поправи излъчващия си апарат. Апартаментът му изглеждаше както трябва, папките му бяха по местата си, компютърът му беше в готовност за работния ден.
Видя през прозореца, че вътрешният двор е възстановен. Растенията вече не бяха като от друг свят, а фонтанът работеше. Дали беше зърнал реалността, или беше сън? Времето щеше да покаже. Всичко можеше да се случи в тази постоянна нестабилност в света.
След като си взе душ, поръча си обяд и вечеря от различни ресторанти. Обядът му беше му гу гай пан и докато го ядеше на бюрото си, не успя да вкуси, подуши или забележи зелен сойлент в него.
С напредването на деня чувството му за вина се засили. Беше се събудил с убеждението, че трябва да дари деветдесет процента от тристамилионното си наследство на доктор Кърби Игнис за важните проучвания на добрия човек. Това беше единственото, с което можеше да компенсира факта, че се беше родил богат, а не беше спечелил състоянието си, единствената възможност за изкупление и въпреки това той отлагаше. До четири часа следобед беше измъчен до такава степен от нов прилив на вина, че излезе от апартамента си и с нежелание се отправи към апартамент 2-F. В коридора се натъкна на съседката си Шели Рийвс и изпита огромно облекчение при новината, че Мики Дайм е убил Игнис предишната вечер. Върна се в апартамента си и си сипа нова чаша от домашно приготвената кола.