Явлението продължи с непроменена сила и след около половин минута тихото барабанене заглъхна, вибрациите се изгубиха и сините звездички изчезнаха от плазмените екрани. Многото образи, обхващани от охранителните камери, се завърнаха.
Обективът на камерата в асансьора беше широкоъгълен и тя беше монтирана близо до тавана в задната част на кабината, като осигуряваше видимост на цялото пространство, включително на вратите, които бяха затворени. Ърл Бландън го нямаше. Явно кабината беше стигнала до третия етаж и бившият сенатор беше слязъл.
Девън включи камерата, която гледаше към късия общ коридор, обслужващ апартаменти 3-А и 3-С, а след това камерата, която предоставяше поглед към целия дълъг коридор на третия етаж на северното крило. Ърл Бландън го нямаше. Неговият апартамент беше първият в това крило, 3-D, с гледка към вътрешния двор. Трябва да беше излязъл от асансьора, завил зад ъгъла и влязъл през входната си врата, докато видеонаблюдението беше прекъснало.
Девън превключи всичките двайсет и четири камери. Без изключение общите пространства бяха пусти. В „Пендълтън“ продължаваше да е тихо и спокойно. Очевидно заплашителният шум от барабани и вибрациите се бяха чули толкова слабо в етажите над сутерена, че дори някой да се беше събудил, не се беше обезпокоил толкова, та да излезе от апартамента си и да се огледа.
3. Басейнът в сутерена
Независимо дали на ставане в четири сутринта, както сега, или след работа, Бейли Хоукс предпочиташе да плува дължините само на светлината от подводните лампи, докато останалата част от помещението бе тъмна, басейнът блестеше като бижу, а ярките отблясъци от водата пърхаха като прозрачни крила по белите плочки на тавана. Приятно топлият басейн, острата миризма на хлор, пляскането на крайниците му, порещи водата, нежният звук от плискането на вълничките по светлосините плочки… Напрегнатото очакване, предшестващо деня на борсата, и умствената умора след него се отмиваха, докато плуваше.
Той стана от леглото преди съмване, за да потренира, да закуси и да бъде на бюрото си, когато пазарът отвори, но не ранното ставане беше причината да бъде вече грохнал до петък вечер. Понякога ден, запълнен с инвестиране на чужди пари, го изтощаваше не по-малко от такъв, прекаран в битка, по време на службата му във флота. На трийсет и осем вече шеста година работеше като инвестиционен консултант на свободна практика след тригодишен стаж във водеща банка, последвал военната му кариера. През първата година в банката си мислеше, че в крайна сметка, когато добие повече увереност, няма да е така потиснат от отговорността да брани и увеличава активите на клиентите си. Бремето обаче така и не олекна. Парите представляваха един вид свобода. Ако загубеше дял от нечии инвестиции, той пропиляваше част от свободата на човека.
Когато Бейли беше момче, майка му го наричаше „моя пазител“. Провалът му да я опази се беше загнездил като трън в съзнанието му през всичките години оттогава прекалено дълбоко, че да бъде изтръгнат. Можеше да изкупи това, ако изобщо беше възможно, само с надеждната си служба към останалите.
В края на петата дължина той докосна дъното с крака и се обърна с лице към другия край на дългия правоъгълник проблясваща вода, откъдето беше влязъл по стъпалата, скрити под водата. Басейнът беше дълбок метър и петдесет, а Бейли беше висок метър и осемдесет и шест, така че когато се облегна на стената, за да си почине преди следващите пет дължини, водата едва стигаше до раменете му.
Той приглади мократа си коса назад… и тогава видя нещо тъмно да се движи към него под водата. Не беше забелязал никого да влиза в басейна след него. Трептящите светлини и сенки по набраздената повърхност силно изкривяваха приближаващата фигура. Съпротивлението, когато си под вода, е по-голямо, отколкото ако плуваш на повърхността, но този плувец се движеше с лекотата на торпедо. Усилието за постигането на такъв напредък трябваше да принуди човека да си поеме дъх, преди да довърши трийсетметровата дължина, но той явно се чувстваше като риба във водата.
За пръв път от времето, когато служеше във флота, Бейли се почувства пред непосредствена смъртна опасност. Без да губи и секунда да се съмнява в инстинкта си, той се обърна, подпря длани върху ръба на басейна и се изтласка на колене навън. Някой го хвана за левия глезен. Можеше да го дръпне обратно във водата, ако не беше започнал да рита силно с десния си крак, най-вероятно в лицето на нападателя си.
Освободил се, Бейли се изправи на крака, направи с олюляване две крачки по матовите плочки и се обърна, изведнъж останал без дъх, обзет от ирационален страх, че се намира в присъствието на нечовешко създание, някакво митично чудовище, което вече не е просто митично. Нищо не го нападна.