— Е, добре. Нека поговорим с някои хора, но не с Ериксон. Във всеки случай той ще отхвърли идеята, само защото е моя. Никога не ме е харесвал.
— Много добре — съгласи се Сузан. — Не и с Ериксон. Дай ми двайсет и четири часа да набележа имената.
— Дадено. Да се надяваме, че никой няма да бъде убит през това време.
Той млъкна, защото нечии стъпки нарушиха следобедната тишина. Двамата се обърнаха и видяха едра фигура да приближава по брега на реката, а слънцето я огряваше в гръб. Изглеждаше огромен и силен с мускули на щангист. Сузан го разпозна когато дойде по-близо и си отдъхна. На Лестър Голд можеше да се довериш. Тя му се усмихна топло, а Морисън смотолеви нещо за поздрав, когато спря пред тях.
Бе към седемдесетте, но имаше фигура, на която и двайсетгодишен би завидял. Лицето му бе набраздено от бръчки, а косата му — посребрена, но гърбът му бе напълно изправен, а погледът му — остър, както винаги. Беше облечен в костюм, който от години бе излязъл от мода, но на него му стоеше изискано. Той се усмихна на Сузан и кимна учтиво на Морисън.
— Надявам се, че не се натрапвам — каза благо, — но наистина трябва да говоря с теб, Сузан, ако е удобно.
— Разбира се, че е. Радвам се, че те виждам пак, Лестър. Познаваш ли Шон Морисън?
Голд погледна Морисън с искрен интерес.
— Този, който отприщи стихиите?
— Никога ли няма да се забрави това? — изпъшка Морисън.
— Вероятно не — отвърна Сузан.
— Извинявай, че ти го припомних — каза Голд.
Протегна ръка да се ръкува — бе едра и мускулеста, осеяна с петна. Морисън предпазливо подаде своята, наясно с факта, че Голд може да смачка неговата, ако му хрумне да я стисне по-здраво. Лестър му се усмихна, сякаш бе прочел мислите му, пусна ръката му и погледна Сузан.
— Наистина ми е нужно да поговоря с теб, скъпа.
— Тогава започвай, моля. Вътре има свободен стол, може да го донесеш.
— Ще ви оставя, ако предпочитате — каза Морисън.
— Благодаря — отзова се Голд, — но няма да е нужно. Ще съм ти признателен, ако изразиш мнение. Само да донеса стола. Няма да се бавя.
Той се отправи към колибата на Сузан, като внимаваше да не настъпи малките животинки и анимационните герои, които с дрезгави викове се гонеха под и около канапето. Морисън изчака докато Голд се скри вътре, после се наведе към Сузан и прошепна:
— Чувал съм го по име, но не помня да съм го виждал. Трябва ли да го познавам?
— Не е задължително — отвърна тя и предпазливо сниши глас. — През трийсетте бе герой от някакво списание, а през четирийсетте — супер герой като Сянката и Доктор Савидж, макар че не бе популярен като тях. През петдесетте спряха да издават комикса с него и скоро след това той се появи. Оттогава все е тук, има магазинче за цветя на Олд Маркет. Остарява с всяка година и става все по-реален. Известно време колекционерите го издирваха, караха го да дава автографи върху стари копия от неговото списание, но от години вече никой не е питал за него. От време на време си спомня кой е бил някога и иска да се включи в обществените дела, но това никога не трае дълго. Паметта му не е както някога.
— Теб още те помни — възрази сухо Морисън и погледна към колибата.
— Разбира се — отвърна Сузан. — Мен всички ме познават. Моля те, бъди мил с него, Шон. Той е изискан джентълмен и не искам да се тревожи.
Тя млъкна, защото Голд се показа от колибата ѝ, понесъл елегантно и без усилие огромен, тежък стол. Намести го до Сузан и се отпусна в него с щастлива въздишка. Морисън го изгледа с възхищение. Самият той бе местил този стол по някакъв повод и едва не си повреди гърба. Голд погледна Сузан, после отново отмести поглед — явно не бе сигурен откъде да започне и какво точно да каже. Погледна надолу към играещите анимационни герои и животинки и се усмихна като дете.
— Така е по-добре. Така би трябвало да изглеждат нещата. Ако погледнеш някои герои от комиксите, дето ги правят днес, напрано ти идва да заплачеш. Гангстери в костюми и убийци, пазители на реда. Какъв пример ще дават на децата? По мое време всички зачитахме правилата на честта и почтената игра. Дори и престъпниците. Всичко е различно сега. Най-често не разбирам комиксите, не проумявам и света. Предполагам, че всички стари хора се чувстват по същия начин, макар че по-рано не съм се смятал за стар. Убийствата промениха това. Не мога просто да си седя и да не правя нищо, докато хората биват избивани. Време е да се завърна, Сузан. Нуждаят се от мен. Ериксон даже не е разследвал убийство преди, а аз съм разкрил стотици по мое време. Експерт съм в тази област. При все това не мога просто да отида при шерифа и да му кажа, че аз поемам оттук нататък. Той ще ме погледне и ще види един старец, който е по-добре да си седи вкъщи на топло, по чехли пред камината. Вероятно никога дори не е чувал за Лестър Голд, Тайнствения отмъстител. Та какво да направя, Сузан? Ти ми кажи.