Дерек изръмжа тихо и поклати печално глава.
— Така, както се връщат напоследък, не знам защо си правят труда да им заковават ковчезите. Трябва просто да слагат една въртяща се врата и да приключат.
— Цял ден ли ще стискаш тази цигара?
— Ако не беше забравил, че е твой ред да донесеш един пакет, нямаше да сме на тоя хал. Изчакай си реда. Поне този се е озовал пак тук. Как му беше името?
— Дьо Френц. Смятал, че е ангел.
Дерек изсумтя презрително.
— Мания за величие. Е, виж какво ще ти кажа, Клайв, и то безплатно. Ако отново се изправи в тъпия си ковчег, ще го ударя с лопатата. Няма да копая повече дупки за него.
Клайв кимна решително, а Дерек накрая му подаде остатъка от цигарата. Те постояха известно време мълчаливо и слушаха как отец Калахан завършва службата. Прекрасно говори отчето. Такива вдъхновени слова. Е, Клайв предполагаше, че са. Половината бяха на латински. Звучаха възвишено и това беше от значение.
— Разбира се — каза Дерек, — ако сме честни, невинаги мъртвите объркват работата. Спомняш ли си онзи път като заровихме празен ковчег?
Клайв трепна.
— Откриха ли изобщо какво се е случило с тялото?
— Не, не можаха. Те са си виновни, че го ексхумираха. Ако го бяха оставили на мира, щеше да е най-мъдрата им постъпка някога, а ние всички щяхме да сме къде-къде по-щастливи. После пък случаят, когато погребахме онзи, дето се оказа, че не е сто процента умрял?
— Умря, докато успеем да го разровим.
— Точно това казах навремето. Не го приеха добре властите. Знае се, че нямат чувство за хумор.
Службата накрая приключи и отец Калахан прекръсти ритуално няколко пъти празния гроб. Обикновено не одобряваше използването на бяла магия в църковни ритуали, но службата за погребение на завърнали се мъртъвци бе твърде специфична и той си знаеше задълженията. Носеше отговорност, а чрез него и църквата, да се погрижат семейство Дьо Френц повече да не бъде обезпокоявано и Лука да заспи завинаги. Дори и да беше богохулник и нечестивец с мания за величие. Протегна навъсено ръка към ковчега и той бе обгърнат от бели пламъци, които го запечатаха за вечни времена на материално и духовно ниво. Още един жест и ковчегът се вдигна във въздуха и после бавно се спусна в очакващия го гроб. Бързо изчезна от погледа, удряйки се леко в стените на дупката, а отец Калахан започна да нарежда обвързващи и защитни заклинания, които щяха да послужат до деня на Страшния съд или докато се разбере причината.
Шериф Ериксон разбра, че официалната част от службата е приключила, и кимна на Рия, че могат да се отдалечат от гроба. Отидоха на почтително разстояние, лицата и на двамата бяха спокойни и непроницаеми, сякаш за успокоение на тях самите и един на друг. Погребенията винаги са тежки за живите, особено когато убиецът на мъртвия е все още на свобода. Ериксон спря до един обрасъл гроб и погледна безразлично надгробния камък. Годините и времето бяха похабили камъка и надписът едва се четеше.
„Никого не заблуждава, освен себе си“ — помисли си Ериксон.
— Има ли нещо в този гроб, което искаш да ми покажеш? — попита Рия.
— Не — побърза да отговори Ериксон. — Но все пак си мисля, че трябва за последно да си поговорим за Лукас. Още много не знаем, а мразя да оставям недовършени случаи. Изобщо не успяхме да докажем по някакъв начин дали наистина е обсебен, без значение от какво точно.
— Въобще не открихме и каква е била мисията му — каза Рия, след като кимна. — Единственото, което той си спомняше, бе, че е от жизненоважно значение за всички в Шадоус Фол. А когато те погледнеше с този негов леден поглед, трудно беше да му противоречиш. Твърдеше, че някой се е намесил в паметта му, неизвестни лица или сили, нали така? Все повече ми се струва, че човекът страдаше от мании. И в най-добрия случай завръщането ти от света на мъртвите не може да се отрази добре на здравия ти разум. Е, добре, гарантирам ти, че беше дяволски смущаващо да си в една стая с него, но това едва ли доказва, че е бил ангел, носител на Божията воля.
— Може би, ако Михаил наистина е ангел, той ще се върне в друго тяло — предположи Ериксон, а Рия направи гримаса.
— Само това ни трябва. Знаеш ли, семейство Дьо Френц искаха тялото на Лука да бъде кремирано, специално за да не може да бъде обсебено пак, но Времето отсече „Не“. Много високо и силно. Не изтъкна причина, естествено. Боже, дано старецът да започне да постъпва разумно и да благоволи да позволи на мас, простосмъртните, да разберем какво, по дяволите, става. Внимавай, ако това се случи някога, всички ще трябва да тичаме да се крием, защото вероятно ще означава, че краят на света наближава.