Непознатият най-напред оприличи тези три зали, претъпкани с цивилизация, с култове, с божества, с шедьоври, с паметници на различни кралства, с разгул, със здравомислие и безумие, на голямо огледало, всяка плоскост от което представляваше един свят. След първото бегло впечатление той реши да потърси нещо по свой вкус; но поради това, че гледаше, мислеше, мечтаеше, изпадна под властта на някаква треска, дължаща се може би на глада, който дращеше стомаха му. Видът на тия надживели хората предмети, които свидетелствуваха за съществуването на толкова народи и отделни личности, още повече вцепени младия човек; желанието, което го беше довело в магазина, беше удовлетворено: той излезе от реалния живот, изкачи се по стъпалата на някакъв идеален свят, влезе във вълшебните дворци на екстаза, където му се мярнаха частици, огнени късове от вселената, както някога пламтящото бъдеще се беше явило пред очите на свети Йоан в Патмос.
Множество образи, тълпи, ята, поколения от страдалчески, изящни и ужасяващи, тъмни и сияещи, далечни и близки лица изникнаха пред него. Една мумия, обвита в черни превръзки — и закостенелият, тайнствен Египет се възправи от своите пясъци; след нея се появиха фараони, обрекли на гибел цели народи, за да си изградят гробница, после Мойсей, юдеите, пустинята — той видя цял един древен и тържествен свят. Запазена пленителна мраморна статуя върху вита колона, сияеща от белота, му нашепна за сластните митове на Гърция и Йония. Ах, кой на негово място не би се усмихнал, виждайки върху една червена етруска ваза от изящна глина оная мургава девойка, която танцуваше пред бога Приап и радостно го приветствуваше? А наред, с нея латинска кралица галеше любовно своята химера. Всичките чудатости на императорския Рим се надигаха тук и разказваха за банята, ложето, тоалета на някоя безгрижна замечтана Юлия, очакваща своя Тибул. Главата на Цицерон, притежаваща силата на арабските талисмани, извикваше спомена за свободния Рим и разгръщаше пред младия човек страници от Тит Ливий. Той се загледа в Senatus populusque romanus4: консулът, ликторите, обточените с пурпур тоги, борбите във Форума, разгневеният народ се изнизваха бавно пред него като безплътни съновидения.
И най-сетне християнският Рим се налагаше над тия образи. На една картина небесата се разтваряха и той видя дева Мария, обвита в златист облак, обкръжена от ангели, която затъмняваше яркото слънце, изслушвайки жалбите на злочестите, и като някаква възродена Ева им се усмихваше ласкаво. Когато докосна една мозайка, направена от късчета лава от Везувий и Етна, душата му се пренесе в жарката и златоалена Италия: той участвуваше в пировете на Борджиите, скиташе из Абруцките планини, жадуваше за любовта на италианките, гаснеше от страст пред техните бели лица с продълговати черни очи.
При вида на един средновековен кинжал, чиято дръжка беше изработена като дантела и бе покрита от ръждата с кървави петна, той с трепет си представи нощната развръзка на едно приключение, прекъснато от хладната шпага на измамения съпруг. Индия и нейните религии оживяваха в един идол с островърха шапка със звънчета, облечен в злато и коприна;. До това порцеланово божество беше постлана рогозка, все още дъхаща на сантал, красива като баядерката, която се беше изтягала върху нея. Китайско чудовище с разногледи очи, с разкривена уста и неестествено извити членове вълнуваше душата с фантастичните измислици на един народ, уморен от еднородната красота, който намира неизказано удоволствие в многообразието на грозотата.
Една солничка, излязла от ателиетата на Бенвенуто Челини, го отнесе в лоното на Ренесанса, когато процъфтяваха изкуствата и разпуснатостта, когато господарите се развличаха с изтезания, а висшите духовници, отпуснати в обятията на куртизанките, налагаха въздържание на обикновените свещеници. Една камея му напомни за победите на Александър, аркебуза с фитил — за кланетата на Писаро, а в дъното на една каска видя религиозните войни, развихрени, кипящи и жестоки. После зърна веселите картини на рицарските времена, запазени във великолепно изработени я лъснати милански доспехи, а под забралото все още блестяха очите на някакъв паладия.