Този океан от мебели, от изобретения, от моди, творения на изкуството и отломки нижеше пред него безкрайна поема. Форми, багри, мисли, всичко оживяваше тук; но нищо завършено не се откриваше пред душата. Поетът трябваше да обработи скиците на великия живописец, който бе приготвил тази огромна палитра и с щедра небрежност бе смесил в нея неизброимите случайности на човешкия живот. След като завладя света, след като разгледа страните, вековете, кралствата, младият човек се върна отново към отделните съществования. Той започна да се превъплътява отново, навлезе в подробностите и отхвърли живота на нациите, който е прекалено напрегнат за един-единствен човек.
Там спеше восъчно дете, оцеляло от музея на Руиш, и това прелестно създание му напомни радостните младежки години. При вида на вълшебната девическа престилка на някакво момиче от Таити пламтящото въображение му нарисува простия живот сред природата, чистата голота на истинското целомъдрие, толкова естествената за човека наслада от леността, безметежното съществуване на брега на прохладен ромолящ ручей под бананово дърво, което даром храни човека със своята сладка манна. Но изведнъж той се превърна в корсар и се обгърна със страшната поезия, запечатана в образа на Лара5, вдъхновен от перлените багри на хиляди миди, очарован от вида на звездистите корали, които лъхаха на морски треви, водорасли и атлантически урагани.
По-нататък, възхищавайки се на изящните миниатюри, на лазурните и златни арабески, които разкрасяваха скъпоценен ръкописен молитвеник, той забрави за морските бури. Ласкаво люлян от мисли за покой, той се стремеше да се върне отново към умствения труд и науката, мечтаеше за сития живот на монасите без мъки и без удоволствия и отиваше да спи в килия, загледан през тесния прозорец в манастирските ливади, гори, лозя. Пред картина на един от двамата Тениерс6 той обличаше войнишкия кафтан или дрипавите дрехи на работник; искаше му се да носи мръсния и миризлив калпак на фламандеца, да се налива с бира, да играе на карти и да се усмихва на някоя румена дебела селянка. Трепереше от студ, като гледаше падащия сняг от картината на Миерис7, или се сражаваше заедно със Салватор Роса.8 Любуваше се на илинойска томахавка и чувствуваше как ирокезки нож го скалпира. Възхитен от една лютня, той си я представи в ръцете на владетелка, вкусвайки наслада от мелодичния романс, обяснявайки й се в любов вечер край готическа камина в полумрака, прикриващ, благосклонния й поглед. Залавяше се за всичките тия радости, изживяваше всичките болки, овладяваше всички форми на съществуването, разпилявайки тъй щедро и великодушно своя живот и своите чувства сред призраците на тази бездушна и празна природа, че шумът от стъпките му отекваше в неговата душа като далечния шум на друг един свят, като тътена на Париж, достигащ до кулите на „Парижката света Богородица“.
Изкачвайки се по вътрешната стълба, която водеше към залите на първия етаж, той видя вотивните щитове9, доспехите, скулптираните оръжия, дървените статуи по стените, които заемаха всички стъпала. Преследван от най-странни фигури, от чудновати създания, застанали на границата между смъртта и живота, той се движеше като във вълшебен сън. Най-сетне, усъмнил се в своето съществуване, сам се уподоби на тези странни вещи, полужив, полумъртъв. Когато влезе в новите зали на магазина, денят вече гаснеше; но светлината сякаш не беше нужна на богатствата, които, струпани тук, блестяха в злато и сребро.
В този обширен базар на човешките безумства можеха да се открият най-скъпите прищевки на гуляйджии, умрели в, мансарди, след като са притежавали милиони. Мастилница, струваща сто хиляди франка и купена за сто су, беше поставена до секретна брава, чиято цена на времето сигурно е била достатъчна, за да се откупи от плен един крал. Тук човешкият род се явяваше в цялата пищност на своята нищета, в цялата слава на своето гигантско нищожество. Една маса от абаносово дърво, достойна за възторга на кой да е художник, изработена по рисунки на Жан Гужон и коствала някога дългогодишен труд, може би бе купена на цената на обикновени подпалки. Скъпоценни ковчежета, мебели, създадени от магьосническа ръка, бяха скупчени небрежно.
— Та вие имате тук милиони! — извика младият човек, когато стигна до едно помещение в края на дългата редица зали, украсени със злато и скулптури от художници на миналия век.