Макар да бе уловила Фин под ръка, в държането на Маршели се долавяше хладина. Неговото пътуване до Испания и последвалите събития бяха разтворили прикриваната от месеци пукнатина в техните отношения. Никой от двамата още не искаше да го признае, но въпреки всичко, което ги свързваше в миналото, бъдещето си оставаше неизвестна величина, помрачавана от сянката на възможния провал.
Докато вървяха сега по тротоара – две души на цял свят разстояние, – Фин искаше да може просто да вдигне ръка и да каже „стоп“. Да започне всичко наново. Отначало. От онзи първи училищен ден, когато малкото момиченце с плитки и сини панделки му се бе усмихнало и бе заявило на учителката, че ще превежда на момчето, умеещо да говори само на келтски.
Едва преди няколко дни бяха погребали Уистлър. Кени Джон пък като по чудо бе оцелял от удара с куката, благодарение най-вече на спасителната жилетка, поела по-голямата част от острието. Но все още се намираше в тежко състояние, на болнично легло. От тримата приятели, посетили навремето монумента на Холм Пойнт и открили общата си история около потъването на „Йолар“, един бе мъртъв, а друг – обвинен за неговата смърт. Ана бе предадена в институция за малолетни в Шотландия, докато властите решат как да процедират в случая на дете, опитало да убие убиеца на баща си.
А Фин недоумяваше как е възможна подобна загуба на живот и невинност.
Групата „Амран“, бившата „Солас“, чиято музика бе съпровождала тийнейджърските му години, се разпадаше, разкъсвана от вътрешни раздори и назряващи съдебни дела. Вестниците и телевизионните канали дни наред бълваха историята за това как Роди е инсценирал собствената си смърт, за да тъне в разкош в Испания седемнайсет години по-късно. Заплашваха го екстрадиция и потенциално обвинение в убийство. Издаването на европейска заповед за ареста му бе само въпрос на време.
Ето че сега и за Доналд бе настъпил моментът на истината. Маршели бе дошла не за да прави компания на Фин, а за да предложи на отеца моралната си подкрепа и да даде показания в негова полза. В крайна сметка именно той бе момчето, отнело девствеността ѝ навремето. Фин помнеше колко облекчен се бе почувствал тогава, разбирайки, че не е бил Артър.
Цялата зала зад гърба им бе претъпкана. Фин, Джордж Гън, обвинителите на Доналд и другите свидетели заемаха първия ред. Отляво пред тях се бяха разположили адвокатите на църквата, а отдясно – самотната фигура на Доналд Мъри.
Дванайсетте членове на комитета седяха на дълга маса с лице към събралите се, подобно на Христос и учениците му на тайната вечеря. Носеха тъмни костюми и подобаващо сериозни физиономии на хора, натоварени с нелеката задача да произнесат присъда над един от своите. Поне половината от тях бяха негови събратя свещеници.
Атмосферата беше напрегната, наелектризирана от чувството за очакване. Председателят удари с чукчето си, призовавайки към тишина, а секретарят му, натоварен още и със задачата да води протокола, стана да прочете обвинението. Беше дребен, почти напълно плешив мъж. Фин гледаше като хипнотизиран влажните му морави устни, произнасящи словата, които почти не достигаха до съзнанието му. Описанието на това как в една пролетна вечер същата година, на остров Ерискей, преподобният Доналд Мъри е отнел живота на друг човек, изпразвайки едната цев на ловната си пушка в гърдите му. В явно и недвусмислено противоречие на Шестата заповед, предадена от Бог на Мойсей на Синайската планина. Не убивай. Заповед, залегнала дълбоко в законите на църквата.
Председателят извърна глава към Доналд. Беше възрастен мъж, вероятно прехвърлил шейсетте, с въздълга стоманеносива коса, сресана на вълни назад от челото. Имаше печални кафяви очи, които излъчваха ако не съчувствие, то поне безпристрастност.
– Имате право на встъпително изявление в своя защита, преподобни Мъри.
Доналд се изправи на крака. Носеше светлосив костюм върху черната си памучна риза със свещеническа якичка. Той опря върховете на пръстите си в масата пред себе си, сякаш търсейки опора. Видът на лицето му бе подпухнал и нездрав, с оттенък, сходен с този на костюма. Дори пясъчнорусата му коса бе изгубила своя блясък. За повечето от присъстващите гласът му прозвуча високо и ясно, но Фин, който го познаваше по-добре от тях, долови потрепването в него.