Когато зае своето място зад свидетелската маса и се закле да говори само истината, Келсо го изгледа изпитателно.
– Вие самият сте били полицай, нали, господин Маклауд?
– Да.
– Колко дълго?
– Около петнайсет години.
– И какъв чин достигнахте?
– Главен инспектор.
– Значи имате значителен опит с престъпления и престъпници.
– Така е.
– Има ли ситуация, при която бихте препоръчали гражданите да вземат закона в свои ръце?
– Струва ми се, че имате основно неразбиране на закона, господин Келсо.
– О, нима? – изгледа го развеселено другият. – Нека ви напомня, че съм практикувал закона повече от трийсет години.
– Сигурен съм, че съвършенството идва с практиката, господин Келсо. Но законите не са само ваши, нито само мои. Законите принадлежат на всички нас. Ние избираме свои представители, за да ги изработват, и плащаме на полицаи, за да ги прилагат. Но понякога, когато те не са наоколо да го сторят, се налага да го правим сами. Затова има и понятие като граждански арест. Ако въоръжим един полицай и му дадем разрешение да застреля престъпник вместо нас, пак ще вземем закона в свои ръце. Но ще го направим чрез пълномощник.
– Значи вярвате, че преподобният Мъри е бил прав да предприеме своите действия?
– Не само вярвам, че е бил прав, но и се надявам, че на негово място бих имал куража да сторя същото.
– И не смятате, че изходът е щял да бъде друг, ако е била повикана полиция?
– О, напротив, изходът щеше да бъде съвсем различен. Щяха да умрат Дона Мъри и бебето, както вероятно и всички останали в къщата. А по този начин умря само един човек. Човек, заявил ясно своето намерение да убие една невинна майка и детето ѝ.
– И защо сте толкова сигурен? – изсумтя пренебрежително Келсо.
– Защото бях там, а вие – не. И защото от позицията на петнайсетгодишния си опит в органите на реда мога недвусмислено да заявя, че местната полиция, при своята липса на въоръжение и опит, никога не би се справила със ситуацията.
Адвокатът му хвърли дълъг студен поглед, после отново надяна очилата и се наведе над листа, който държеше в ръка.
– Добре, нека се върнем към подробностите на събитията от онази вечер.
– Не – поклати глава Фин. – Мисля, че вече чухме достатъчно за тях.
Адвокатът го зяпна изненадано.
– Вчера цял ден седях тук да слушам група облечени в раса двуличници, леещи жлъч под маската на благочестие. – В тълпата се разнесе потресен шепот. Фин я огледа за секунда, после изведнъж посочи с пръст. – Ето там. Торкил Морисън, който се напиваше през ден и биеше жена си. Докато не откри Бог. Или Бог откри него. Сега вече е света вода ненапита. – Сред сподавените възгласи показалецът му прекоси морето от лица. – И там. Ангъс Смит. Мога да се сетя поне за две незаконни деца, които отказва да признае. И се обзалагам, че не му стиска да убие човек, за да спаси живота на което и да било от тях. Що се отнася до обвинителите на преподобния Мъри, мога да им кажа следното. Нека онзи от тях, който е без грях, първи хвърли камък.
Председателят заудря с чукчето, почервенял от смущение и гняв.
– Достатъчно, господин Маклауд!
– Още не съм свършил – отвърна Фин. – Тук съм при свои условия, не при ваши. Дойдох да подкрепя един добър човек, извършил единственото, което е могъл пред лицето на безизходицата. Не е имал вариант да остане със скръстени ръце. Това е щяло да означава загуба на невинни животи. И той ги е спасил, жертвайки – да си го кажем направо – една отрепка, която не е струвала пукната пара. И не ми пробутвайте разни глупости за шестата Божия заповед. Не убивай? Да, освен ако насреща ти не стои германец през Първата и Втората световна война, или пък иракчанин от Войната в Залива. Тогава може, защото е оправдано. Не съм знаел, че има и допълнение към Шестата заповед, господин председател. Не убивай, освен ако не е оправдано.
Фин вдигна глава и подуши един-два пъти въздуха.
– Мирише ми на нещо познато. А, сетих се какво е. Надушвал съм го и преди. Това е лицемерие. Противна воня, която не би следвало да има място тук. – Той се обърна към Доналд и едва не се задави от собствените си емоции, виждайки, че очите на приятеля му са насълзени. – Нека твоят бог те съди, Доналд. И ако е поне наполовина богът, за който го смяташ, то навярно Неговата десница ти е помогнала да дръпнеш спусъка.