– Сега сигурно пак ще се върнеш на острова.
– Предполагам, че да.
Тя се приближи да го целуне за сетен път и задържа за миг ръката му.
– Сбогом, Фин.
Вратата се захлопна и таксито потегли по посока на града. Още една част от съществуването му, останала само в неговите спомени. Той се зачуди дали двамата с Маршели наистина имат някакво бъдеще. Дали ще могат да преоткрият любовта си от онова тийнейджърско лято преди постъпването в университета.
Зачуди се още какъв ли живот го очаква на родния му остров – мястото, от което с всички сили се бе опитал да избяга и което накрая все пак го бе привлякло обратно. Замисли се над всичко, което е било и тепърва ще бъде. За голямата, бяла, неизписана страница, представляваща остатъка от земния му път. Само две неща бяха сигурни. Той имаше син, когото бе длъжен да напътства. Имаше още и едно петнайсетгодишно момиче, останало без закрилник. Последната жива следа от неговия някогашен приятел и спасител. Злощастно сираче, нуждаещо се от човек, който да отстоява интересите му, да му вдъхва някаква надежда за бъдещето.
И Фин знаеше, че този човек може да бъде единствено той.
Благодарности
Бих искал да отправя сърдечни благодарности към хората, отделили щедро от своето време и допринесли с опита си за създаването на тази книга. В частност, искам да изразя признателност към патолога доктор Стивън К. Кампман от Сан Диего, Калифорния; Централната идентификационна лаборатория на Американската армия за тяхната подробна информация относно темповете на разлагане на човешкото тяло; Стюарт Ангъс, жител на остров Луис, писател и специален съветник по крайбрежна екология към Агенцията за шотландско природно наследство; Роналд Търнбул, турист, писател и фотограф, за ценните му съвети относно планинските преходи; Сара Иган, експерт по всичко, касаещо Уиг, невероятен изследовател и мой шерпа през дългото и мъчително пътуване из планините на Югозападен Луис в най-лошото възможно време; Кийт Патрик Стрингър, кинорежисьор от Луис, за краткия му филм „Ловецът“, вдъхновил образа на Уистлър; Луис Кромби от авиационната школа в Инвърнес, за съветите му относно малките самолети, летенето до Солас Бийч и кацането там, както и за въздушните снимки на мястото; Джордж Мъри от сторноуейската полиция на остров Луис; Робин Рийд, пазач на имението Северен Харис; отец Найджъл Андерсън, от Свободната шотландска църква; Инес Морисън, управител на имението; и Маргарет Мартин от сторноуейската библиотека.
Издателство „Колибри“
Издателство „Колибри“ е създадено през 1990 година – едно от първите частни издателства след промените и от малкото, които съществуват и днес. През годините „Колибри“ се утвърди със своя професионализъм и качество като едно от водещите издателства на книги у нас, познато и извън страната като единствен представител на много чужди издателства. Високото качество на текстовете и преводите на „Колибри“, както и изисканото художествено оформление са признати в страната и чужбина.
Благодарение на „Колибри“ българският читател има възможността да се запознае с популярни и не толкова популярни автори от различни страни и континенти, представители на различни жанрове, епохи, идеи, писатели, които е необходимо да познаваме, за да сме в крак със световните литературни тенденции.
„Колибри“ притежава впечатляващ издателски портфейл – „колекция“ от автори, с които би се гордяло всяко световно издателство. Сред тях са имена като Исабел АЛИЕНДЕ, Жоржи АМАДУ, Фредерик БЕГБЕДЕ, Симон дьо БОВОАР, Бернар ВЕРБЕР, Кърт ВОНЕГЪТ, Греъм ГРИЙН, Франсоаз ДОЛТО, Марио ВАРГАС Льоса, Вим ВЕНДЕРС, Лаура ЕСКИВЕЛ, Итало КАЛВИНО, Труман КАПОТИ, Даниел КЕЛМАН, Дъглас КЕНЕДИ, Харлан КОУБЪН, Милан КУНДЕРА, Дийн КУНЦ, Стиг ЛАРШОН, Xорхе ЛУИС БОРХЕС, Иън МАКЮЪН, Едуардо МЕНДОСА, Харуки МУРАКАМИ, Амели НОТОМБ, Пол ОСТЪР, Милорад ПАВИЧ, Джеймс ПАТЕРСЪН, Филип РОТ, Дж. К. РОУЛИНГ, Салман РУШДИ, Джон СТАЙНБЕК, П. Г. УДХАУС, Вирджиния УЛФ, Хелън ФИЛДИНГ, Томас ХАРИС, Сири ХУСТВЕТ и много други.
Книжарници в Cофия
„КОЛИБРИ“
ул. „Иван Вазов“ № 36
тел. 02/988 87 81
ВЪВ ФРЕНСКИЯ КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ
пл. „Славейков“ № 3
тел. 02/981 50 47
„НИСИМ-КОЛИБРИ“