Фин и Доналд стояха и гледаха подир колата, която свърна от еднолентовия път пред кробосткия универсален магазин в подножието на хълма и пое по шосето, водещо към Сторноуей. На другата вечер по същото време децата им вече щяха да бъдат в Глазгоу, за да започнат новия си живот, оставяйки родителите си да се оправят както могат с кашата, която бяха сътворили от своя.
Слънцето вече се спускаше на запад, но до падането на нощта оставаха поне няколко часа. Дните все още бяха дълги, но бързо се съкращаваха и скоро местните трябваше да се стягат за посрещането на поредната сурова зима след едно от най-дългите и топли лета, запомнени на острова.
Драсването на кибритена клечка накара Фин да се обърне и той с удивление видя, че Доналд пали цигара, прикрил пламъчето с шепа. Жестът изглеждаше абсурден на фона на черната одежда и бялата якичка, които сами по себе си не се връзваха с джинсите и маратонките. Той всмукна дима и лицето му доби още по-изпит вид. Фин го бе виждал да пуши за последно преди осемнайсет години, а и тогава почти със сигурност бе ставало дума за джойнт.
– Кога пропуши отново?
– Откакто спря да ме е грижа – пое нова порция дим в дробовете си Доналд.
– За кое?
– За мен самия. – Той издуха пушека на вятъра и изгледа Фин. – О, не бой се, още не съм почнал да се въргалям в самосъжаление. Хайде да се поразходим по плажа. Искам да те помоля за една услуга.
Приливът настъпваше и обливаше с бяла пяна сбития пясък, чиято девствена повърхност бе нарушавана единствено от следите на птиците, търсещи дребни създания за храна под повърхността му. Сега Фин и Доналд също оставяха своята разпокъсана диря, като час по час пристъпваха нагоре към брега, за да не измокрят краката си. Над главите им се виеха и крещяха чайки, наслаждавайки се на последните слънчеви лъчи, които се отразяваха от фасадите на къщите, нижещи се покрай целия път над пристанището. Вятърът се бе усилил, но още галеше приятно лицата. Известно време вървяха мълчаливо, преди Доналд да заговори:
– Онзи ден чух, че може да ме помолят да освободя къщата към църквата.
Фин бе потресен.
– Нали те бяха отстранили от длъжност само временно? Какво стана с „невинен до доказване на противното“, за бога?
– Говорим за църквата, Фин, не за бога. – Очите на Доналд оставаха приковани в някаква далечна точка пред тях. – Очевидно някои от старейшините смятат, че свещеникът, когото са изпратили да проповядва вместо мен, трябва да получи и дома ми.
– Същите старейшини, които повдигнаха обвиненията срещу теб, предполагам.
– Разбира се. – По устните на Доналд пробяга едва забележима усмивка. – Мисля също, че Катриона се кани да ме напусне.
– Защо? – закова се на място Фин.
Доналд трябваше да измине няколко крачки, преди да усети отсъствието му и да се обърне.
– Защото според нея не съм човекът, за когото се е омъжила.
– Ти си човекът, спасил живота на дъщеря ѝ.
– Да, отнемайки друг живот.
– Самите разследващи заявиха, че няма съд в страната, който би те намерил виновен, задето си убил, за да спасиш невинни. Не си извършил нищо лошо.
– В очите на закона, може би.
– А и нямаше друг избор.
– Винаги има избор.
– И ти избра по-малката от двете злини.
– Бог го е казал ясно, Фин. „Не убивай“. Не молба, а заповед. – Той въздъхна дълбоко. – Или поне това е тезата, която ще отстояват моите обвинители. Именно за това исках да поговорим.
– За шестата божа заповед?
– Не, Фин – изкиска се неволно другият. – Достатъчно добре съм запознат с твоите възгледи, що се отнася до всичко, свързано с господ и църквата.
– А за какво тогава?
Усмивката на Доналд се стопи.
– Презвитерите са решили да отнесат въпроса до дисциплинарна комисия. Нещо като съд, но по църковните закони. Ако искам да си запазя работата, ще трябва да се защитавам. А те искат да призоват свидетели. Да призоват теб, Фин. – За първи път в изражението му се прокрадна неувереност. – Би ли се съгласил да свидетелстваш?
Фин си спомни всички онези случаи от детството им, когато Доналд се бе застъпвал за него, дори с риск за собствената си кожа, и емоцията се надигна в него като прииждаща вълна. За момент дори му бе трудно да отвори уста, но най-сетне си възвърна дар слово.