– Как изобщо можа да допуснеш, че ще откажа?
II
На следващия ден се състоя първата му среща с Джейми, в личния кабинет на собственика на имението Ред Ривър. Фин и Кени стояха надвесени над голямата подробна карта на Западен Луис и Северен Харис, разгъната на бюрото, докато Джейми, с помощта на дебел оранжев маркер, очертаваше границите на различните водни системи.
Отегчението на Големия Кени бе очевидно. Той познаваше всяка река, езеро и поточе като петте си пръста, но Джейми бе шефът и държеше лично да инструктира новия си началник по сигурността.
Помещението бе тясно и масивното бюро почти го изпълваше. Стените бяха опасани от остъклени шкафове с изложени препарирани риби и мухи за риболов, а над вратата бе окачена величествена глава на елен.
Фин помнеше Джейми от тийнейджърските си дни, прекарвани в Уиг заедно с Уистлър. Тогава той учеше в пансион някъде в Южна Англия, но сър Джон Улдридж го водеше на острова всяка Коледа, Великден, а също и през летните ваканции, за да опознава имението. Беше година или две по-голям от тях, но още тогава неволно показваше снизходителното отношение на собственик на земята. Все пак не бяха далеч времената, когато целият остров Луис бе принадлежал на един човек, а арендаторите на парцели били третирани не много по-различно от крепостни селяни. И когато било решено, че ще е по-изгодно земята да се превърне в пасища за овце, отколкото да се оре и сее, те просто били натоварени на кораби и откарани към Канада и Америка, подобно на робите, превозвани от Африка.
Спомените умираха трудно, историите за изселванията се предаваха от поколение на поколение и на господарите все още се гледаше с подозрение и известен страх. Макар сега правата им да се ограничаваха от закона, а наемателите на земи да разполагаха с повече сигурност, и двете страни подсъзнателно продължаваха да приемат, че едната стои по-високо от другата.
Джейми бе строен и загорял, но оплешивяващ. След инсулта на баща си бе довел жената и двете си деца да живеят за постоянно с него в Кракавал Лодж. Имаше мек, провлачен, южен акцент, но за учудване на Фин се справяше доста добре с келтския. Говореше го почти неразбираемо, но затова пък го разбираше чудесно. Носеше плътен памучен панталон, ботуши до коленете и ловно яке.
– Имаме пет водни системи, Фин, съставени от реки, които се вливат и изливат от различни езера. На цялата територия на имението се въдят сьомга, морска пъстърва и кафява пъстърва. Всъщност кафявата може да се лови в над сто водоема, но не тя е основната цел на бракониерите. – Той премести маркера по картата, осеяна с безброй сини петънца, и посочи едно по-голямо, проточило се от югозапад на североизток. – Лох Лангават. На старонорвежки ще рече „дългото езеро“. Дължината му е около тринайсет километра и е най-големият пресноводен басейн на Хебридите. – Дори в това кратко споделяне на информация отново се долавяше самочувствието, че казва на другите нещо, което не знаят, макар именно Фин, а не той да бе роден и отрасъл на острова. – Делим правата над него с още пет имения и със съвместни грижи увеличаваме улова от година на година, като за последните пет дори сме го удвоили. А сега проклетите бракониери са на път да заличат резултата от нашите усилия. И не само в Лангават, а и във всички останали водоеми. Ако това стане и излезем от бизнеса, много местни хора ще останат без работа. – Той изправи гръб и огледа внимателно Фин с кафявите си очи. – Разчитам на теб да сложиш край на това. Ще разполагаш с всички ресурси, които са ти необходими.
За Фин това изглеждаше като не особено сложно полицейско разследване. Бракониерите очевидно бяха местни хора, ориентиращи се добре в околността. Все някой трябваше да знае кои са. При това нещата не опираха само до хващането на рибата. Други хора трябваше да я опушват, трети – да я изкупуват. Това бе цяла снабдителска верига, водеща от острова към Европа и към по-далечни дестинации. А тъй като рибата е продукт, за който е от значение да е пресен, превозът най-вероятно се осъществяваше не по вода, а по въздух.
– Не виждам причина да не ги заловим до месец-два, господин Улдридж.
– Джейми – поправи го другият.
– Джейми – кимна Фин, макар да се чувстваше неудобно да използва първото му име. Годините работа в полицията го бяха приучили да се обръща към всички, освен към по-младшите чинове, по фамилия или с „господине“ и „госпожо“.
– Е, радвам се да го чуя, Фин. Дано се окажеш прав.
Звукът на спиращ отвън автомобил послужи като оправдание на скучаещия Кени да отиде до прозореца и да погледне навън. На паркинга пред Суайнавал Лодж вече имаше няколко коли, принадлежащи на посетителите в бара, но тази спря на отсрещната страна, пред неговата къща.