– Дъщеря ми се прибира от училище – рече той и се упъти бързешком към вратата. – След минутка се връщам.
Джейми очевидно бе подразнен от безцеремонното му напускане, сякаш смяташе, че управителят на имението трябва да му поиска разрешение, за да излезе от стаята. Той сгъна картата и я подаде на Фин.
– Ето, запознай се с нея. Разучи всеки квадратен сантиметър. – Той стана и заобиколи бюрото. – Хората мислят, че няма нищо по-лесно от това да заловиш някого на един остров. Но истината е, че това имение обхваща едни от най-обширните и недостъпни области дива природа в цяла Шотландия. До някои от тях просто не съществуват пътища. Единственият начин да ги достигнеш е пеша, или с лодка. – Той въздъхна дълбоко. – Сега ще отида да свърша нещо, а после можем да се видим долу в бара. Ще те черпя едно питие и ще те запозная с някои от водачите ни.
След като Джейми се изгуби по коридора, Фин отиде до прозореца, притеглян от любопитството да види Ана Макаскил – момичето, което според описанието на Фионлах трябваше да е цялото покрито с пиърсинги и татуировки.
Небето бе облачно, а денят вече преваляше, но все пак успя да я зърне достатъчно ясно, застанала под дърветата отвъд черния път. Колата, която я бе докарала, вече се изтегляше обратно по тесните коловози към главното шосе, а Кени прекосяваше двора с едри крачки, за да говори с нея.
Въпреки че бе предупреден какво да очаква, видът на девойката го шокира. Целият врат и видимата част от ръцете ѝ бяха покрити с тъмносини изображения, неразличими от това разстояние. Късо подстриганата ѝ коса бе неестествено черна, но боядисана в розово от едната страна, над ухото, по което се редяха дузина или повече халки. Пиърсинги имаше и по едната ѝ вежда, по носа, а няколко ринга обезобразяваха долната ѝ устна. Фин не можеше да види езика ѝ, но предположи, че вероятно има метал и по него.
Носеше къса черна пола над черен клин, черна тениска с дълбоко деколте и тъмносив суитшърт с качулка. През рамото ѝ бе преметната жълтокафява кожена чанта.
Странното бе, че въпреки всичко лицето ѝ бе красиво, а нещо в очертаните с тежък грим очи недвусмислено подсказваше, че е дъщеря на Уистлър.
И все пак не той, а пастрокът ѝ сега отиваше да я посрещне. Той изглеждаше като гигант пред нея. В сравнение с него фигурата ѝ сякаш се сви и едва сега Фин си даде сметка колко е дребна на ръст. Оттук и името, което Фионлах бе употребил за нея. Ана Век, или на келтски – Малката Ана. Той наблюдаваше езика на жестовете им. Ана изглеждаше предпазлива, но не и враждебна. Не се отдръпна от едрата ръка, докоснала бузата ѝ – мимолетен израз на обич и топлота, напълно противоречащ на образа на груба мъжественост, който Кени обичаше да си придава. Известно време двамата разговаряха с лекота, без да се препират, и за Фин стана ясно, че помежду им липсва антагонизмът, така често властващ в отношенията между бащи и съзряващи девойки. От начина, по който се държаха един към друг, се излъчваше нещо почти трогателно.
След това изведнъж усети погледа ѝ върху себе си. В изражението, както и в цялата стойка на тялото ѝ, настъпи рязка промяна. Тя внезапно стана напрегната, провокативна, враждебна. Каза нещо на Кени, който се обърна и също вдигна очи към прозореца на кабинета на Джейми, на който Фин се открояваше ясно като на длан.
Тя протегна лявата си ръка и му показа среден пръст, а викът ѝ се чу дори през дебелата двойна дограма.
– Защо не ми направиш и една снимка? Ще изтрае по-дълго!
Той се почувства така, сякаш го бяха зашлевили и бе сигурен, че бузите му се изчервяват.
Кени се опита да я успокои, но тя се врътна и без да обели нито дума повече, закрачи по пътеката към вратата на къщата. Кени погледна отново към Фин с лека, смутена усмивка на лице и едва забележимо повдигна рамене в знак на извинение.
III
Барът беше претъпкан, а със спадането на температурата отвън стъклата започнаха да се запотяват. Половин дузина мъже се бяха събрали край билярда, поставен в една ниша, а други бяха насядали около кръглите дървени маси. Повечето обаче стояха прави пред тезгяха, с халби в ръце, и говореха високо, мъчейки се да надвикат шума. Някъде от дъното се носеха басовете на стереоуредба.
При появата на Джейми, съпроводен от Фин и Кени, телата се разделиха да им сторят път, подобно на водите на Червено море пред Мойсей. Кени използва случая, за да приближи уста до ухото му и да прошепне:
– Съжалявам за преди малко. Знаеш колко са трудни на тази възраст.