Фин кимна и за миг се зачуди как той успява едновременно да управлява имение и да отглежда тийнейджърка, но после се сети, че Ана живее на пансион в Сторноуей и пет дни в седмицата отсъства. Точно като него самия навремето. И все пак при вида на Кени човек трудно можеше да допусне, че е трябвало да преодолее трагичната смърт на жена си и да отглежда сам чужда дъщеря. Дъщерята на своята любима. Единственото, което тя му бе оставила.
Без да пита какво ще желаят, Джейми им поръча бира и барманът постави три пенести потни халби върху вече обилно измокрения тезгях.
– За нашия успех – вдигна наздравица той. Фин и Кени мълчаливо се чукнаха и отпиха. После Джейми махна с ръка към една групичка в другия край на помещението и извика: – Юън! Питър! Елате да се запознаете с Фин Маклауд.
Доста глави се обърнаха, а Юън и Питър започнаха да разбутват навалицата, за да стигнат до тях. – Пазачи на дивеча и рибата – представи ги Джейми. – Добри момчета и двамата.
Юън бе прехвърлил петдесетте, а лицето му бе обветрено до кафяво и прорязано с дълбоки бръчки от часовете, прекарвани на открито. Питър бе по-млад, огромен на ръст, с буйна, рошава брада. Всички се ръкуваха помежду си.
– Фин е новият ни шеф по сигурността – каза Джейми. – Той ще ни помогне да заловим бракониерите. – Новодошлите размениха скептични погледи, но премълчаха.
– Може би ще е добра идея да не го разгласяваме много, господин Улдридж – отбеляза Фин. – Хубаво е да не ни виждат картите, преди да сме си изиграли ръката.
– Тук нищо не остава в тайна и за пет минути – изсмя се Кени. – Ти поне трябва да го знаеш. Бракониерите са наясно със задачата ти от мига, в който си стъпил в имението.
Фин почти не обърна внимание на отварящата се врата, пропуснала хладен въздух в душното помещение. Внезапното стихване на гласовете обаче привлече вниманието му. Той се обърна и видя Уистлър, застанал на прага. Скоро единственият звук наоколо остана продължаващото бумтене на тонколоните.
Уистлър приличаше досущ на дивак, хванат от гората. Косата му бе разчорлена от вятъра, а прошарената брада, пораснала с още един ден, му придаваше съвсем занемарен вид. Той огледа зяпналите го посетители с тъмните си очи и по устните му заигра лека усмивка. Несъмнено му доставяше удоволствие да бъде център на внимание, а появата му в бара на Суайнавал Лодж нямаше как да има друг ефект.
– Какво стана? Да не видяхте призрак? – прогърмя гласът му и всички отведнъж се усетиха, но никой не искаше пръв да наруши тишината. Уистлър доближи бара. – Една лимонада! – Барманът стоеше като препариран, а уплашените му очи сновяха между Джейми и Уистлър, който реши да уталожи терзанията му. – Не се тревожи, няма да е на вересия, ще си платя. Семейство Улдридж ми дължат цяло състояние.
– Мисля, че си схванал погрешно, Джон Ангъс.
Джейми се стараеше да си придаде невъзмутим вид, но не успя да скрие потрепването в гласа си.
– О, нима? – извъртя глава Уистлър. – И как така, господин Улдридж?
– Ти си онзи, който е длъжник на нас. Над десет години неплатена аренда. Така че има голяма вероятност да изпратя съдия-изпълнител, за да те прогони както от парцела, така и от къщата. Освен ако тази вечер не си дошъл, за да ми платиш.
– С най-голямо удоволствие, стига първо ти да платиш на мен.
Някой бе спрял музиката и тишината се нарушаваше единствено от звука на вятъра, свирещ покрай вратата и прозорците.
– Нямам нищо да ти плащам.
– Баща ти има.
– И за какво?
Уистлър свали раницата от гърба си, тупна я върху бара и отвори ципа, разкривайки една от своите резбовани шахматни фигури.
– Беше ми поръчан пълен комплект, за гала празненството. Работата е свършена. Заповядай да ги вземеш когато пожелаеш.
– Можеш да ми покажеш договор, предполагам? – попита Джейми, гледайки го право в очите.
– Няма договор. – В тона на Уистлър за първи път се прокрадна неувереност. – Баща ти ми вярваше, както и аз на него.
– Е – усмихна се другият, усетил, че надмощието е на негова страна, – значи разполагаме само с твоята дума. А тъй като баща ми още е в болница след инсулта, тя трудно ще се потвърди. Мога да те уверя, че докато това не стане, плащане няма да има. – Той направи пауза и повдигна халбата си, вече напълно сигурен, че е победил в спора. – Тъй че ако не си уредиш наема до седмица, очаквай въпросното посещение от съдия-изпълнителя.
Бирата така и не достигна устните му. Уистлър се хвърли напред, надавайки измежду жълтите си оголени зъби звук, подобен на ръмженето на диво животно. Халбата на Джейми полетя и оплиска някои от най-близкостоящите, а звукът от разбиването ѝ се сля с трясъка от падането на двамата мъже на пода. Всички чуха болезненото пъшкане, с което въздухът напусна дробовете на Джейми, когато Уистлър се стовари с цялата си тежест отгоре му. Един едър юмрук описа дъга и улучи скулата на младия земевладелец. Втори се заби в стомаха му и той изцъкли очи, неспособен дори да извика.