Уистлър продължаваше да не го забелязва, затова Фин най-сетне се прокашля. Главата на другия се извъртя рязко и в продължение на няколко секунди двамата се гледаха неподвижно в сгъстяващия се здрач. После, без да обели и дума, Уистлър се обърна и изчезна с едри крачки в нощта.
Шеста глава
Фин и Гън стояха край хеликоптера и наблюдаваха работата на екипа по транспортирането. До неговото пристигане бе изминал още цял час и денят вече клонеше към залез. Професор Уилсън, открил, че ако застане високо на хълма, може да хване сигнал на мобилния си телефон, разговаряше оживено с някого в Единбург.
Гън, който до момента бе наблюдавал долината в умислено мълчание, изведнъж се обърна към Фин.
– Вчера получих писмо от събранието на презвитерите. Искат да дам показания по делото, или както там го наричат, на отец Мъри.
Фин кимна. Без съмнение, у дома щеше да го чака същото писмо. Какво ли можеше да каже на онези хора, решени да изхвърлят Доналд Мъри от своята църква? Той затвори очи и се върна към ужаса на вечерта в Ерискей, когато двама души от Единбург бяха дошли при тях с оръжия и заплаха за смърт. Тогава Доналд се бе явил като ангел-отмъстител, за да отнеме живота на един от тях и да спаси всички останали. Включително дъщеря си и внучката си – неговото потомство, навярно единствената причина, поради която Господ го бе пратил на земята.
Ако човек вярва в Господ, разбира се.
– Не съм длъжен да ходя – продължи Гън. – Искам да кажа, че това не е истинска съдебна призовка.
– Вярно – смръщи вежди Фин. – Но защо да не отидеш?
– Защото се боя, че може повече да навредя, отколкото да му помогна.
– Как истината би могла да му навреди?
– Работата е там, че след като ония проклети гангстери са отвлекли Дона и бебето от Кробост и са тръгнали да търсят теб и останалите, нищо не му е пречило просто да вдигне телефона и да се обади в полицията. А вместо това той е решил да вземе закона в свои ръце. Ако ни беше позвънил, нещата можеха и да се развият различно.
– Как не – поклати глава Фин. – Тогава щяха да ни изтрепят като пилци. Един-двама местни полицаи с палки в ръце нямаше как да се справят с въоръжени бандити, Джордж, много добре го знаеш.
– Навярно си прав – съгласи се неохотно сержантът.
– Защо иначе според теб не му повдигнаха обвинение в непредумишлено убийство?
– Защото знаеха, че няма да издържи в съдебна зала, затова. – Гън се почеса по тила. – Но съдът на Свободната църква на Шотландия... това е съвсем друго нещо.
Фин въздъхна, обзет от загриженост за Доналд, на когото се чувстваше безсилен да помогне.
Гън помълча малко, после смени темата.
– Идея си нямам как ще измъкнем самолета оттам. Вероятно ще го искат в Сторноуей за експертиза. А и къде ще го сложим? На летището може да има някой свободен хангар. Или пък в старата текстилна фабрика в града. Мисля, че още е празна. Но не виждам как ще го прекараме през улиците. Не, летището си остава най-добрият вариант.
Той явно очакваше някакъв коментар, но умът на Фин бе другаде.
– Слушай, Джордж – каза. – Има ли някакъв шанс да присъствам на аутопсията?
– Абсурд. Не се засягай. Знам, че си бил добро ченге и би могъл да допринесеш с опит и тъй нататък, но вече не си действащ полицай, а само свидетел на откриването на самолета. Както и Джон Ангъс Макаскил. – Той се помести неловко. – Преди да тръгна от участъка, получих обаждане по телефона. Разследващият екип пристига всеки момент. И ако разберат, че съм те пуснал да душиш наоколо, аз ще съм следващият, който ще легне на масата за аутопсии за установяване на причината на смъртта. – Усмивката му, примесена с отсянка на смущение, бързо се стопи. – Впрочем защо Уистлър Макаскил не дойде заедно с теб да съобщи за находката?
Фин се поколеба, припомняйки си странното държане на своя приятел. Докато се изкатери обратно до скалните жилища, Уистлър вече беше изчезнал заедно с целия си багаж. По целия път обратно до колата той не бе видял нито следа от него.
– Предполагам, че не е счел за нужно да идва.
Гън го изгледа внимателно и продължително.
– Има ли нещо, което не ми казваш?
– Не, Джордж.
Сержантът въздъхна.
– Е, сега нямам време да обикалям и да го търся. Щом го видиш, кажи му да се яви в полицейския участък в Сторноуей при първа възможност. Трябва да му взема показания.
Седма глава
Около час по-късно Фин свърна от шосето по чакълестия път, водещ към къщата на Уистлър, макар всички инстинкти да му говореха, че няма да го завари там. Хълмът наоколо бе обрасъл с високи треви, превиващи се на вятъра. Той слезе от колата и хвърли поглед към морето. Оттук се откриваше гледка към обширните пясъчни плажове на залива и отвъд тях, към островите Толм и Триасамол, почти изгубени в косите лъчи на залязващото слънце.