– Опасявам се, че не мога да ви кажа. – Тя вече бе явно смутена.
– Защо тогава не питате самата нея? И без това вероятно ще трябва да я интервюирате.
Както той, така и Маргарет обърнаха глави към Ана, чиято предизвикателна фасада изведнъж се пропука. Тя издаде напред долната си челюст и гневно ги изгледа подред. Фин повдигна вежда с половин сантиметър, но момичето още се колебаеше, докато накрая мълчанието не стана съвсем неловко.
– Добре, по дяволите – избъбри накрая. – Обичам баща си, ясно? Защо иначе ще съм тук?
Това явно бе твърде далеч от очакванията на социалната работничка. Трябваше ѝ известно време, преди да се поокопити и да се обърне към Фин:
– Дали ще е възможно да уредим разговор насаме, господин Макаскил?
– Сигурен съм, че Джон Ангъс ще се радва да се срещне с вас, госпожо Стюарт – отвърна той. – Но за целта ще трябва да питате него.
Лицето ѝ се изчерви от смущение.
– О, помислих си, че... – Тя направи пауза. – Значи вие не сте господин Макаскил?
– Хайде да започнем отначало, става ли? – усмихна се Фин и ѝ протегна отново ръка. Тя я пое неуверено. – Казвам се Фин Маклауд. Бивш инспектор от единбургската полиция. Сега отговарям за сигурността в имението Ред Ривър. Живея в Нес и съм един от най-старите приятели на Джон Ангъс Макаскил. Така че ако ви е нужна характеристика за него, с удоволствие ще ви я дам.
Десета глава
Докато се прибере обратно в Нес, почти се бе свечерило. След неуспеха да открие Уистлър у дома му, неговото изчезване започваше да го тревожи. Слънчевият промеждутък, траял един-единствен ден, вече бе преминал. На западния хоризонт се събираха легиони от тъмни облаци, а вятърът се усилваше, карайки тревите да се превиват като развълнувано море.
Фин свърна от шосето при кробосткия универсален магазин и продължи по отбивката нагоре по хълма. Вляво от него крайбрежните скали стръмно се спускаха към плажа с формата на полумесец. Отдясно строгият, суров силует на Свободната църква на Кробост се очертаваше на фона на небето. Когато подмина къщата на Маршели, видя колата ѝ на чакълестата пътека отпред, но не спря. Беше ѝ се обадил по-рано, за да ѝ каже, че всичко е наред, но тя все още не знаеше за откриването на самолета. Тази новина можеше да почака.
Вместо това продължи към църквата, изтрополи през решетката за овце5 и влезе в паркинга, където акуратно разграфени бели линии организираха енориашите в прави редове, подобно на скамейките в самия храм. В момента на него се забелязваше само една кола. Съпругата на свещеника тъкмо излизаше от техния дом, тътрейки тежък куфар от стъпало на стъпало.
Беше облечена в джинси и плетен пуловер, палтото ѝ бе разкопчано, а от рамото ѝ висеше пътна чанта. Тя хвърли само мимолетен поглед към приближаващия Фин, отметна кичур кестенява коса от челото си и отвори багажника на колата. Докато той отиде до нея, вече бе напъхала куфара вътре, а лицето ѝ бе зачервено от усилието – или, може би, от смущение.
– Ще пътуваш ли някъде, Катриона?
Тя мина покрай него и заобиколи до шофьорската врата. Едва след като улови дръжката ѝ, се обърна и изрече с предизвикателство в гласа:
– Местя се при родителите си. – Сетне, сякаш да посмекчи ефекта, добави: – Докато всичко това се уреди.
– Кое да се уреди? – престори се на неразбиращ Фин.
– О, хайде стига! Много добре знаеш.
– Може би ти ще ми кажеш? – Той напълно умишлено играеше върху чувството ѝ за вина.
– Нямаш представа колко унизително се чувствам.
– Защо? Защото съпругът ти е загазил, спасявайки живота на дъщеря ти?
Изражението ѝ се изпълни с такава болка и гняв, че той почти я съжали.
– Изпратили са друг свещеник да води службите. Още не са ни изгонили от къщата, но сме като прокажени. Никой не припарва до нас. Една част от хората искат Доналд да се махне, а друга просто се боят да станат и да го кажат открито.
– Което е още една причина да бъдеш до него. За добро или лошо. Нали в това се състоеше брачният обет?
Устните ѝ се присвиха презрително.
– Лицемер такъв! Кой си ти, та да ме съдиш? Човекът, напуснал жена си едва месец след като синът му е загинал при катастрофа. В момента, когато тя вероятно най-много се е нуждаела от него. Какво стана с твоя обет?
Фин усети как лицето му пламва, сякаш са го зашлевили и по двете бузи. В нейния поглед се прокрадна известно разкаяние заради жестоките думи, изречени под въздействие на емоцията, но вече бе твърде късно да ги вземе назад. Тя се вмъкна на шофьорската седалка и захлопна вратата.
Стартерът се прокашля във вечерната тишина и колата на Катриона потегли към изхода на паркинга. Докато гледаше подир нея, Фин усети как депресията се спуска над него като тъмно наметало.