Остана така дълго време, преди да се обърне и бавно да изкачи стълбите. Никой не отговори на почукването му, затова отвори вратата и извика Доналд по име, но къщата тънеше в мрак. Едва когато се върна обратно и погледна към църквата, видя, че портите на входа са открехнати.
Завари преподобния Мъри да седи в края на най-предната скамейка, зареял взор към амвона, откъдето толкова често бе проповядвал на своето паство, призовавайки го към още по-силна вяра и саможертва. Отвън вятърът продължаваше яростно да вилнее, но тук, във вътрешността на храма, цареше неестествен покой, населяван единствено от призраците на вината и отчаянието.
Той седна мълчаливо до Доналд, а свещеникът само се извърна за кратко, преди да се потопи отново в мрачното си съзерцание.
– Тя се изнася – рече накрая.
– Знам – отвърна Фин.
Доналд посърна съвсем, като попарен от слана. Вероятно се бе надявал, че тя в последния момент ще промени решението си.
– Значи си е тръгнала?
– Да.
Изминаха близо пет минути, преди Фин да проговори отново:
– Какво се случи с нас, Доналд? Имам предвид, с всички онези очаквания, надежди? Когато бяхме млади, животът изглеждаше пълен с възможности. Да бъдем каквито пожелаем, да станем каквото пожелаем. И моля те, не ми говори за Божия промисъл, защото от това само още повече ме доядява на Него – добави бързо и видя как главата на другия леко се отпуска. – Помниш ли плажното парти през лятото, преди да постъпим в университета? На онова малко островче край брега на Грейт Биарнарей? – Там всичко бе изглеждало толкова идилично. Огньовете, барбекютата край морето, пиенето на бира и пушенето на трева под небосклон, осеян със звезди, ярки и сияйни като техните надежди за бъдещето. – Тогава целият живот беше пред нас и нямахме нищо за губене, освен девствеността си.
– Някои от нас вече я бяха изгубили – вметна иронично Доналд.
Фин се усмихна накриво, спомняйки си своите смесени чувства в онази нощ, когато за първи път бе любил Маршели само за да открие, че Доналд вече е преспал с нея.
– А виж ни сега – продължи. – Забутани в това тясно ъгълче на света, ближещи рани на болка и вина. Гледащи назад с разочарование, а напред – със страх. Това не накърнява ли поне малко вярата ти?
Доналд сви рамене.
– За вярата е естествено да бъде подлагана на изпитание. Другото означава да се изпълним със самодоволство, а така бихме изгубили досега си с Бог.
– Твърде лесно обяснение.
– Никак не е лесно, Фин – поклати бавно глава свещеникът, опрял лакти върху коленете си. Повярвай ми, няма нищо лесно или просто в религията, когато целият ти живот се руши.
– Защо тогава не я зарежеш?
Доналд мисли дълго, преди да отговори.
– Може би заради чувството, че никога не си сам – рече накрая. – Ти няма да го проумееш. Нали все си сам със своята мъка и омраза.
За втори път тази вечер Фин изпита усещането как прозорлива ръка прониква в душата му и докосва болно място там.
– Чу ли за самолета? – пробва да смени темата.
– Какъв самолет?
– Този на Роди. Помниш ли? Модел „Пайпър Команчи“, с опознавателен знак G-RUAI.
Доналд изправи гръб и го изгледа.
– Да не са го открили?
– Аха.
– Как? Къде?
– На дъното на едно езеро в Уиг.
– И как, за бога, е попаднал там? – смръщи вежди другият, после изведнъж се усмихна. – А аз все се надявах, че един ден ще влезе през вратата с валсова стъпка, ухилен до ушите, и ще заяви, че цялото изчезване е било просто поредната му тъпа шега.
– Не е шега, Доналд. Роди е бил убит.
Усмивката изчезна и се замени от потресено изражение.
– Разкажи ми – рече преподобният, но после размисли и се изправи. – Не, не тук. Да вземем малко чист въздух.
Докато излизаха във ветровитата вечер, Фин си спомни как именно Доналд бе тласнал „Солас“ по пътя към успеха. До своето зрелищно спречкване с Роди.
5 Метална решетка, монтирана над изкоп в земята. Позволява преминаването на хора и автомобили, но спира добитъка и овцете. – Б. пр.
Единайсета глава
Предполагам, че истинският възход на групата започна с един облог.
Роди и Стрингс бяха написали повечето авторски парчета, изпълнявани по време на изявите на „Солас“ през петата година от гимназията. Подобно на Ленън и Маккартни, те бяха невероятно креативен дует. Но точно и както визионерите на „Бийтълс“, трудно се търпяха един друг.
Помежду им имаше творческа ревност, вечна надпревара да докажат кой от двамата е по-талантлив. Разбира се, не биваше да се забравя и Мейрид. Тя по някакъв начин се озоваваше в центъра на всеки конфликт в бандата. По онова време връзката ѝ с Роди бе временно охладняла и тя от три месеца ходеше със Стрингс. Атмосферата както на сцената, така и извън нея бе непоносима.