Стрингс само стоеше отстрани и наблюдаваше ставащото. Никой в този момент не се интересуваше дали се е наранил при падането, или не. Цялото внимание бе съсредоточено върху Роди.
Заедно с още няколко момчета внимателно се спуснах до скалния корниз, но Уистлър не се забелязваше никъде. Извиках с всички сили името му и за мое огромно облекчение, гласът му се разнесе някъде от долу.
– Намерихте ли въже?
– Да.
– Спуснете го тогава, но първо се уверете, че е добре закрепено горе.
Единственият начин да го закрепя бе като го увия около собствената си талия, докато останалите го уловиха здраво пред мен, като в състезание по теглене. Запънах пети в торфа, в почти легнало положение, и хвърлих края му надолу.
След минута-две усетихме подръпване, а после сякаш натегнаха няколко чувала цимент, изпробвайки силите ни до краен предел. Извиках за помощ, молейки се само възлите на Мейрид да издържат. Дотичаха още неколцина души, включително и момичета и всички задърпахме отчаяно, докато накрая огромната фигура на Уистлър не се подаде през ръба. Отпуснатото тяло на Роди бе преметнато през едното му рамо.
Веднага щом стъпи на твърда земя, той пусна въжето и го положи върху тревата. Роди нададе агонизиращ писък. Десният му крак бе извит под ужасен, неестествен ъгъл. Уистлър, зачервен като рак и плувнал в пот от усилието, ненужно отбеляза:
– Счупил си е крака.
Роди, който дишаше на пресекулки, отвори стиснатите си от болка клепачи и ни огледа. Стрингс се бе привел над него с тревожно, омазано в кръв лице. Върху устните на Роди се появи усмивка, повече наподобяваща гримаса.
– Е, значи името си остава „Амран“.
Видях го отново чак след началото на лятната ваканция. Той бе откаран в болница, където няколко часа бяха оперирали раздробената му бедрена кост, скрепвайки я с метални щифтове и пластини. Летните концерти на групата бяха отменени и мина доста време, преди членовете ѝ да се съберат отново, за да обсъдят нейното бъдеще. Така и не разбрах дали Стрингс и Роди са обсъждали надпреварата помежду си, но поне в мое присъствие никой повече не споменаваше инцидента в пропастта. С присъщия си упорит инат, Роди просто изглеждаше щастлив, че е спечелил облога.
Срещата се състоя в един бар в Скалискро Лодж на западния бряг, недалеч от Лох Рог. Роди изглеждаше ужасно. Кракът му още бе гипсиран и той се появи в инвалидна количка, бутана от частна медицинска сестра, за която плащаха родителите му. Но въпреки това бе твърдо решен да събере бандата, за да очертае нейното бъдеще след преместването в Глазгоу.
Но най-голямата изненада ни бе поднесена от Мейрид. За всеобщ потрес, тя се бе остригала ниско, почти като войник. Отишли си бяха дългите, тъмни, вълнисти къдри, спускащи се над ъгловатите ѝ рамене. С мъжката прическа тя бе добила мършав и изпит вид, но все пак си оставаше удивително женствена. Малко жени можеха да носят косата си по този начин и пак да бъдат привлекателни. Но нейните изчистени, силни черти, дори формата на главата ѝ, сега напълно разкрита, излъчваха класическа красота. Не можех да откъсна очи от нея.
Роди бе необичайно възбуден, сякаш бе взел наркотици. Може би се дължеше на комбинацията от обезболяващите лекарства и бирата, а може би просто на вечно пришпорващата го амбиция. Но лицето му бе поруменяло, а очите му излъчваха странен блясък.
– „Амран“. Има хубаво звучене – започна той, като хвърли мимолетен, триумфиращ поглед по посока на Стрингс. Никой нямаше намерение да спори с него. – Веднага щом се изправя на крака, Стрингс и аз ще отидем в Глазгоу и ще се опитаме да насрочим ангажименти. За целта може би ще ни трябва импресарска компания.
С крайчеца на окото си забелязах как Уистлър поставя халбата си върху тезгяха. Жестът му излъчваше окончателност.
– Аз няма да ходя в Глазгоу.
Боботенето на музиката, лееща се от стерео уредбата, само допълнително подсили последвалата тишина.
– Защо, да не би да си кандидатствал в Единбургския университет, или някъде другаде? – рече невярващо Рамбо.
– Изобщо няма да постъпвам в университет, било то в Глазгоу, Единбург или където и да е другаде. Оставам тук, на острова.
Затаих дъх.
– Какви ги говориш? – смръщи вежди Роди. – Не можеш да останеш тук и пак да свириш с нас.
– Отгатна. Печелиш комплект прибори и уикенд за двама в Испания. Най-добре си потърсете нов флейтист, докато обикаляте за импресарио.