Роди доби такъв вид, сякаш целият свят се бе сринал отгоре му.
– Кога го реши? – попита тихо Мейрид.
– Преди доста време.
– И ни казваш чак сега? – Тонът на Роди вече беше гневен.
Звукът от плесницата на Мейрид прозвуча като пистолетен изстрел. Ударът по бузата на Уистлър бе толкова силен, че той трябваше да се опре на бара, за да не залитне. Тя му хвърли дълъг, пълен с презрение поглед, а после се обърна и излезе от бара.
Като по ирония „Амран“, както вече се казваше групата, пожъна най-големите си успехи след напускането на Уистлър, а инцидентът на Пътя заникъде неочаквано сближи Стрингс и Роди.
Но основният двигател на прехода им от провинциална келтска рок група към върха на индустрията бе Доналд Мъри.
Големия Кени постъпи в селскостопански колеж в Инвърнес и вече не се грижеше да мъкне оборудването им. Аз пък тъкмо се бях разделил окончателно с Маршели, когато един ден телефонът ми звънна.
– Ей, човече – разнесе се провлаченият глас на Доналд. Той бе придобил средноатлантически акцент – нещо като своеобразна комбинация между Хебридите и Ню Йорк. Неговият баща, преподобният Койнах Мъри, се ползваше със страх и респект сред жителите на Нес. Свещеник в Свободната църква на Кробост, със слово от огън и жупел, безмилостно проповядващо суровото и непримиримо християнство. Християнство, което синът му бе отхвърлил от ранна възраст, превръщайки се в типичния бунтар без кауза, предизвикващ баща си на всяка крачка. Той пиеше, псуваше, спеше с повече момичета, отколкото можеше да преброи и изглеждаше здраво стъпил на пътя към самоунищожението. Макар да бе едно от най-будните момчета в гимназията „Никълсън“, отпадна от университета в Глазгоу още през първата година, погребвайки отчаяните надежди на своите родители. Бях изгубил дирите му до онзи ден, когато ми се обади в студентската ми квартира.
– Доналд? – попитах неуверено.
– Аз съм, братле.
– Къде си, по дяволите? Имам предвид, с какво се занимаваш?
Чух го да се подсмихва на другия край на линията.
– В музикалния бизнес съм, братле.
– Доналд, аз не съм ти брат!
– Хайде, не се впрягай. Просто така е лафът.
– Какъв музикален бизнес?
– Започнах работа в една агенция. Представяме групи, изпълнители, организираме турнета, договаряме сделки със звукозаписни компании. – Той направи кратка пауза и с гордост продължи: – Личен асистент съм на Джоуи Кътбъртсън, великия импресарио. Невероятен човек, Фин! Ако той не знае нещо за музикалната сфера, значи то изобщо не си струва да се знае. А аз ще смуча от мозъка му, докато не открадна целия занаят.
– Браво на теб.
Той се изкиска.
– Никога не успявам да те впечатля, а?
– Не и когато се пънеш толкова. Все не схващаш, че насила хубост не става.
Още смях в слушалката.
– Слушай, Фин, Джоуи Кътбъртсън пое „Амран“. По моя препоръка. Намира им ангажименти. Помни ми думата, че до Великден ще получат договор за албум.
– Радвам се за тях. Но какво общо има всичко това с мен, Доналд?
– Нуждаем се от човек по поддръжката. Големия Кени отиде в Инвърнес, та се сетихме за теб. Групата те познава и така нататък.
– Някои от нас все още се опитват да изкарат диплома, Доналд.
– Става въпрос само за вечерите и уикендите. Падат добри парички. Пък и умно момче като теб няма нужда да зубри чак толкова.
Доналд бъркаше за много неща, но се оказа прав за „Амран“. До края на тази учебна година аз ги съпровождах по турнета из цяла Шотландия и Северна Англия. Договорът, предсказан от него, дойде през юни. Бандата прекара цялото лято в едно звукозаписно студио, работейки по първия си албум. Озаглавиха го „Кууран“, като жест към Стрингс. Той съдържаше основно песни, създадени от него и Роди, но с шлифовката на професионален продуцент, доведен от Лондон. Така и не взеха друг флейтист на мястото на Уистлър. Когато през септември излезе първият им сингъл, той директно се изкачи до пето място в класациите.
Мейрид постепенно се превръщаше в местна знаменитост. Лицето ѝ редовно се появяваше по шотландските таблоиди и дори върху кориците на няколко национални списания. Вече си имаше собствен моден гуру – една повехнала лесбийка, отпаднала от художествено училище, която я съветваше как да се облича и какъв грим да слага. На моменти трябваше да се ощипвам, за да повярвам, че Мейрид е същото малко момиче от острова, което бях познавал и харесвал като ученик.
Роди пък си купи самолет втора ръка – едномоторен червено-бял „Пайпър Команчи“. Печелеше достатъчно, за да си позволи уроци по летене на летището в Глазгоу. Но той искаше да лети в повече от едно отношение. Трябваше да получава признание, да докосва звездите заради уникалните си таланти. Или поне той така смяташе. Тъкмо тази безмерна амбиция в крайна сметка доведе до конфликта му с Доналд.